Войната в Украйна по-скоро ще ускори зеления преход, отколкото да го забави

Войната в Украйна по-скоро ще ускори Зелената сделка, отколкото да я забави, коментираха участници в дискусия, посветена на Зелената сделка, организирана от екологичните сдружения "За Земята", WWF България,  платформата "Климатека" и Стопанския факултет на Софийски университет.

В началото на март Европейската комисия (ЕК) представи своя план за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на енергийни ресурси. Той включва различни стъпки като ускоряване изграждането на зелени мощности, зелен водород, енергийно обновяване на сградите и т.н. Мерките за сградите предвиждат те да бъдат енергийно независими и с нулеви въглеродни емисии, което днес показва, че е от изключителна важност при извънредни ситуации за гарантиране на енергийната сигурност.

Потреблението на природен газ от домакинствата може да бъде заместено от възобновяеми енергийни източници - например от термопомпи за отопление и охлаждане, геотермална енергия, от слънчеви панели или от комбинация от технологии, разказа Апостол Дянков, експерт в Световния фонд за защита на дивата природа (WWF).

Той посочи, че максимален брой домакинства трябва да имат достъп до подобни технологии и тогава е напълно реалистично намаляването на потреблението на газ с две трети, каквито са целите на Брюксел.

За момента предложението за реформа на схемата за търговия с въглеродни емисии (ETS) още не е готово, което забавя и изготвянето на архитектурата на Социалния фонд, който да подкрепи уязвимите потребители заради Зелената сделка. Плановете обаче предвиждат включването на сградите и транспорта в ETS, което означава и още предизвикателства за домакинствата.

Цената на електроенергията в ЕС расте до рекордни нива, но причината за това не е Зелената сделка, отбеляза д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Анализ на експерта показва, че цената на електроенергията следва с малко забавяне движението на цената на природния газ, а рекордно високите цени на квотите за въглероден диоксид имат много по-малко влияние.

Трифонова беше категорична, че България не се възползва ефективно от европейските средства, за да се подготви за климатичните предизвикателства. Страната ни закъснява с изграждането на енергийната и транспортната инфраструктура, както и с планирането на проекти за новия програмен период (2021 - 2027 година).

От геополитическа гледна точка ВЕИ мощностите са много по-сигурни при военен конфликт, отчете Симеон Горов от "За Земята". Той посочи, че едни от първите цели на руските военни в Украйна са били ядрените централи. Зелените централи обаче са с множество локации на територията на страната и са по-трудни за овладяване.

Експертът посочи още, че една платформа за добив на газ в Черно море, например, е много по-лесна цел от офшорен парк в същия район. Реално тези паркове представляват множество малки обекти и това ги прави по-малко застрашени от една платформа за добив на газ.

Изграждането на ВЕИ мощности обаче също крие своите рискове, призна Горов. Производството им например зависи от внос на суровини от трети страни, но в същото време тези мощности имат по-дълъг срок за използване и това дава по-голям хоризонт за разработване на нови технологии, замяна на суровините и рециклиране.

По отношение на алтернативата за замяна на природния газ за ЕС и България има няколко варианта, но те са трудни за реализация, смята още Горов. За втечнения газ няма достатъчно капацитет, а газът в азерското находище "Шах Дениз" е около 1,2 млрд. куб. метра, което ще стигне за няколко години  и не е ясно дали те ща са достатъчно за намиране на алтернативи.

Иран също е възможен източник на газ, но страната към момента е под ембарго и е близка до Москва. Затова и Горов смята, че шансът на ЕС действително са зелените технологии.

Междувременно проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) показа, че като цяло българите виждат ползите от Зелената сделка, но са притеснени за загубата на работни места.

58% от българите, участвали в проучването, заявяват, че политиките в областта на климата ще повишат качеството на живота, а 52% - че те са източник на икономически растеж. Но 59% се опасяват, че те ще доведат до закриване на повече работни места, отколкото до откриването на нови.

Проучването е направено през септември 2021 година на територията на целия ЕС, посочват от ЕИБ. Данните за общността показват, че 61% от анкетираните са на мнение, че климатичните политики ще подобрят качеството на живота, а 56% - че ще доведат до икономически растеж. В останалите страни от ЕС страхът от загубата на работни места е по-малък, отколкото в България - 44% от анкетираните посочват този риск.

В България 22% коментират, че може да им се наложи да се преместят заради дългосрочните последствия от промяната на климата.

Според анализите на Николай Петков от "За Земята" 45% от световното население вече живее в региони, уязвими от климатичните промени. Става въпрос основно за региони в Африка, Азия, Южна Америка и малките островни държави. Но промените ще засегнат и Европа - например ограничаване на увеличаването на глобалната температура с 1,5°С, каквато е целта в Парижкото споразумение, ще означава увеличаване на средната температура в Европа с между 2°С и 5°С. Увеличение с 4°С, каквито са прогнозите, че ще стане без мерки до края на това столетие, ще повиши европейските температури с между 5°С и 9°С.

Експертът посочи, че ще има известни "аномалии" като например този март, който е по-студен от обичайното в последните години, но те не променят цялостната тенденция за повишаване на глобалните температури.
Климатичните промени водят до редица проблеми в Европа - увеличаване на смъртността, загуба на земеделски площи, екстремни явления. Затова и насоките на експертите е да се започне политика за климатична адаптация.

Пример за такава адаптация е озеленяването на градовете, което ограничава повишаването на температурите в градовете при горещи вълни.