Ще бъде ли 2021 година лебедовата песен на въглищата?

Плановете на служебното правителство са страната да се откаже от въглищата към 2038 година. Това е индикативен срок и всичко може да се случи дори по-рано, ако пазарните условия не са подходящи или ако цените на въглеродните емисии продължават да растат. Отказът от въглища е вписан в Плана за възстановяване, внесен в Европейската комисия на 15 октомври. Брюксел ни върна документа с множество забележки - основно в енергетиката и върховенството на закона и новото правителство реши да го пренапише. Очакванията са, че това ще стане в началото на 2022 година и тогава ще се види какви са новите заявки на страната ни за сектора.

Енергетиката е най-големият източник на емисии на парникови газове у нас с повече от 70% от общите емисии, което се дължи основно на топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища. Затова и в изпълнение на екологичните ангажименти служебният кабинет предложи варианта мощностите в електроенергийния комплекс "Марица изток" да бъдат заменени с парагазови блокове.

Въпросът обаче е дали тези идеи не са закъснели на фона на заявките на ЕС, че природният газ ще бъде "преходно гориво", тоест подпомагащо енергийния преход, и е напълно възможно само след няколко години да започнат мерките за отказ от него, на каквито сме свидетели днес спрямо въглищата.

Изчисленията сочат, че нужната инвестиция за изграждането на няколко парагазови блока в Маришкия басейн надхвърля 1,6 млрд. лева, като едва 499 млн. лева от тях ще са по Плана за възстановяване. Очакванията са останалите да бъдат частно съфинансиране, но без разчети как ще бъде привлечено то.

От друга страна обаче частните инвеститори, какъвто е ТЕЦ "Бобов дол", също имат интерес да преминат на газ и да се откажат от въглищата. През ноември стана ясно инвестиционното намерение на централата да замени горивото, с което разпалва блоковете от мазут на природен газ. За целта компанията ще поиска отклонение от магистралния газопровод на "Булгартрансгаз" за Северна Македония. 

Следващият етап е изграждане на газобутални двигатели с обща мощност към 40 мегавата, както и употреба на биогорива и в крайна сметка - отказ от въглищата до 2030 година.

Заложеният сценарий за бъдещето на Маришкия басейн, когато зелените цели ще направят и природния газ ненужен, е тези блокове да могат да използват водород като енергоизточник (до 2035 година), още повече че България на този етап няма собствен добив на газ, а ще трябва да разчита основно на внос. На теория е лесно - например изграждат се соларни панели в местата, които се рекултивират след добива на въглища, които произвеждат енергията, нужна за производството на зелен водород.

Така централите в Маришкия басейн могат да бъдат автономни, но какво би означавало това - електроенергията от слънцето се трансформира във водород, а водородът се изгаря, за да се превърне в... електроенергия.

Дори и да не звучеше леко налудничаво, трябва да си дадем сметка и за енергийните загуби при трансформацията. Затова и повечето нови концепции за възобновяемата енергия всъщност предвиждат производството на енергия да става колкото е възможно по-близо до потреблението - слънчеви панели по сградите, иновативни прозорци, термопомпи и т.н. Разбира се, изключение са големите вятърни офшорни паркове, които да се възползват от непрекъснатите въздушни течения.

Потенциалът на тези иновации може да се окаже наистина огромен, но на този етап голяма част от тях са в процес на разработка и тепърва предстои навлизането им в широк мащаб. Очакванията са това да стане до 2050 година, когато ЕС трябва да се превърне във въглеродно неутрална общност. Процесът може да се активизира след решението на много инвестиционни банки да се откажат от инвестиции в изкопаеми горива и да обърнат внимание на зелените технологии.

Но енергийният преход се нуждае не само от финансиране, а и от желанието за промяна на местните общности - от подкрепата за избор на разполагане на соларните панели и вятърните паркове до опасенията за поминъка в региона, когато бъдат затворени въглищните мощности. Това е и най-важният въпрос, когато става въпрос за Маришкия басейн и другите въглищни региони в страната. За да може преходът да бъде по-плавен, от ЕС създадоха и Фонд за справедлив преход, по който за България са предвидени 1,3 млрд. евро.

Тези средства трябва да бъдат използвани за постепенното намаляване на броя на работещите, зависими от въгледобива, за създаване на нови умения и работни места и като цяло за намаляване на шока за местната икономика при отказа от основния източник на растеж.

Да се сбогуваме с въглищата на този етап изглежда по-скоро като неизпълним план и опасенията за обезлюдяване на цели региони, разчитащи на въгледобива - съвсем реалистично. Но това е само част от общия преход и планът е, че така ще бъде подобрена енергийната сигурност на страната. Увеличените разходи ще бъдат краткосрочни, сочат разчетите на ЕК, а в дългосрочен план потребителите ще могат да се възползват от по-ефективното използване на енергийните ресурси и иновациите, които ще направят живота ни с нисък въглероден отпечатък.

Но дали тези планове ще останат само на хартия и в лабораторни условия?