Наистина ли диверсификацията на газовите доставки е всичко?

Диверсификацията в газовия сектор на България като цяло е факт - имаме достъп до различни източници на газ, идващ по различни маршрути, коментира бившият директор на "Булгартрансгаз", а днес зам.-председател на Българската газова асоциация, Кирил Темелков по време на дискусия, посветена на перспективите пред газовия сектор на България, организирана от сп. "Ютилитис".

Той обясни, че въпросът е всъщност в правилното използване на микса и обясни, че не трябва да разчитаме, че газът от един източник завинаги ще остане евтин. В момента газът от Азербайджан е няколко пъти по-евтин от този на "Газпром Експорт", но ако след няколко години България получи достъп до втечнен газ от САЩ (през терминала в Александруполис, който е в процес на изграждане), тогава ще се "чудим как да се откажем от него".

Газът от Азербайджан е 3-4 пъти по-евтин от руския, а България получава едва около 35% от договорените количества, коментира и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на дискусията. Той призна, че връзката "Кулата - Сидирокастро" има достатъчно свободен капацитет, така че страната ни може да получава и цялото договорено количество от находището "Шах Дениз ІІ", а именно 1 млрд. куб. метра годишно.

"Тясното място" обаче е трасето между разпределителния център Неа Месемврия и Сидирокастро, защото по-голямата част от капацитета е запазена за вътрешен трансфер на газ в Гърция.

Този проблем ще бъде решен с влизане в експлоатация на газовата връзка IGB, по която се работи вече повече от 12 години. Иванов обясни, че до края на годината ще има ясна индикация дали проектът ще се забави още. Енергийният регулатор даде лиценз за пренос на газ на проектната компания ICGB, но все още не е започнала процедурата по сертифициране.

Очакванията са, че тя ще отнеме 6 месеца, или с други думи до края на годината ICGB трябва да внесе документите в КЕВР, ако искат връзката да бъде въведена в експлоатация на 1 юли 2022 година, както е предвидено по план. Преди дни енергийният министър в служебното правителство на Стефан Янев - Андрей Живков, коментира пред Народното събрание, че работата по газовата връзка дори не е на финалната права. Извършени са 70% от строителните дейности, а очакванията бяха, че до края на 2021 година те трябва да бъдат приключени.

Проектът се бави заради забавени доставки на части, не са извършени и дейности по полагане на тръби и обработка на терените, коментира още Живков от парламентарната трибуна.

Но според Темелков още една тръба няма да подобри ситуацията на газовия пазар у нас. За него основната слабост е, че "Булгаргаз" не е компания, която формира пазара, а абсолютен монополист с дял 95% от пазара. Нещо повече - компанията едновременно е и обществен доставчик и цените му се регулират от КЕВР, и е допуснат и на свободния пазар. Така клиентите не търсят алтернативи, допълни още той.

Експертът изказа и съмнение относно твърденията на газовата компания, че цената на газа за българските клиенти е съществено по-ниска от тази в Европа, защото се сравняват цените за доставка по дългосрочните договори у нас  и европейските спот цени. За него проблеми на българския газов пазар са още и липсата на нормална търговия на двете газови борси (и на двете липсват клирингови къщи), както и липсата на изходни точки, освен към Румъния, и ограничената ликвидност.

Липсата на клирингова къща е голям проблем, смята и ръководителят на Газов хъб "Балкан", една от газовите борси у нас, Кирил Равначки. Той обясни, че се търси решение, включително и се водят преговори с няколко европейски компании, които да осигурят тази услуга. Вариант е и предложеното от европейската енергийна общност за регионална клирингова услуга, обхващаща пазарите в Полша, Румъния, България, Гърция и Украйна.

По време на дискусията се изказаха опасения и за адекватността на програмата за освобождаване, наложена от Европейската комисия за намаляване на монопола на "Булгаргаз". По нея на газовата борса се предлагат определени количества газ, но според Кирил Темелков въобще не е ясно дали суровината достига до крайни клиенти, каквато е целта. Също така, "Булгаргаз" предлага по тази схема останали свободни количества газ, а не нужните за пазара количества, допълни още той.

Има сигнали, че газът се изнася в чужбина и КЕВР проверява дали това отговаря на истината, посочи от своя страна председателят на регулатора Иван Иванов. Той уточни, че към края на 2021 година вече има 43 дружества, които имат лиценз за търговия с газ и които извършват дейността си на двете газови борси у нас.

Трябва да се работи за разнообразяване на продуктите, предлагани на двете газови борси у нас, препоръча и изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов. Според него потреблението на газ в страната ще се увеличи на фона на заявките за газификация на бита и промяната на горивната база на електроенергийни мощности.

Плановете за газификация на 1 млн. български домакинства, които до голяма степен бяха забравени в последните години, ще направят ненужни изграждането на нови 2500 мегавата енергийни мощности, ще намали наполовина въглеродния отпечатък на българската икономика и ще създаде 10 хил. устойчиви работни места, категоричен беше председателят на Българската асоциация за природен газ Светослав Иванов по време на дискусията.

За целта няма да са нужни публични средства за изграждане на инфраструктура, допълни още той и поясни, че пречката за реализиране на този план е ниската ликвидност на газовия пазар и държавният монопол в сектора.