Икономист: Трябват временни мерки, а не смяна на модела на енергийния пазар

„Всякакви структурни промени на модела трябва да са в резултат на задълбочени анализи на всички възможни последствия. Липсата на далновидност, стратегическа визия в сектор "Енергетика" и пропуснатите възможности за реформи водят до изкривяване на ценовите сигнали и нарушават оптималната работа на пазара“, категоричен е експертът.

Според него най-важното в момента е търсенето на решение „да не се счупи пазарът“. „Пазарните взаимоотношения трябва да се развиват и насърчават, а не да се разрушават. Моментната шокова ситуация с високите цени не означава, че цялата структура на пазара трябва да се промени – тя трябва да се засили и надгражда“, съветва Стайков.

Той е на мнение, че в условия на конюнктурен проблем се дискутират принципни мерки, които биха променили изцяло пазара и генерално да нарушат пазарните взаимоотношения и тяхната логика. „Помощите трябва да се насочват там, където има нужда – в компании с очевидно влошени резултати заради по-високите енергийни цени", посочи икономистът.

Той напомни, че анализаторите очакват енергийните цени по света и в България да се успокоят след пролетта на 2022 г., но не и да се върнат на старите си нива.

"Шокът от тази година най-вероятно ще бъде ограничен във времето – трябва ли да се променя целият пазарен модел и взаимоотношения или да се намери временно решение, което да подпомогне компаниите сега? Ние се намираме във втората хипотеза. Дори да се обсъждат временни мерки, те трябва да са наистина временни", убеден е Стайков.

Той смята, че Българският енергиен холдинг трябва да бъде разформирован, за да може отделните компании да имат самостоятелна политика.

"Този холдинг създава повече проблеми, отколкото нещо друго, и всъщност прикрива проблеми в отделните компании, а би трябвало всяка една от тях да е достатъчно финансово стабилна", заяви енергийният експерт.

Той съобщи, че Европейската комисия предлага да се направи подробен анализ на пазарния модел и чак тогава да се мисли за промени, но не и за неговата смяна.

Стайков потвърди, че настоящият модел води до колебания на цените, но и стимулира инвестициите в нови мощности. „Алтернативата – всяка централа да получава цената, която е предложила, не насърчава инвестициите и ще влоши ситуацията в България", уточни той. "Ще са необходими нови мерки, за да се компенсира това влошаване.“

Стайков предупреди, че предложението за сключване на двустранни договори между компании и АЕЦ "Козлодуй" не е достатъчно добре обмислено, въпреки че е базирано на схеми, които работят в други държави, където ситуацията е различна.

„Проблем за българския пазар е прекалено голямото значение на пазара "Ден напред", където са били насочени действията на регулатора и законодателите. Това е насочило и пазарните участници там за сметка на двустранните договори“, обясни експертът.

Стайков отбеляза, че предвид структурата на икономиката на България, по-логично е големият дял електроенергия да се търгува именно по двустранни договори заради по-голяма предвидимост.

Икономистът настоява да се помисли за мерки, които да върнат този баланс и смята, че това може да се постигне, ако мрежовите компании се насърчат да правят технологичните си разходи чрез двустранни договори. Той припомни, че регулаторът не позволяваше това до момента и наказваше компаниите с такава политика.

„Заради по-високата цена на пазара тези компании са натрупали големи загуби, което ще се прояви в цените през януари – битовите потребители ще видят увеличение на сметките, а бизнесът ще плаща и високи цени на ток и висока цена за мрежа“, прогнозира Калоян Стайков.

Той потвърди, че в България повече от десет години не се намери решение за енергийния микс, което води до неефективна употреба на ресурси и изпраща разнопосочни сигнали до пазара.

Стайков коментира, че политиката много често изкривява ценовите сигнали, както може да се види и в Европа, където натискът за бърз преход към нисковъглеродна икономика доведе до настоящите високи цени.

"Първо доведе до ниски цени, което води до липса на инвестиции, което в година на високо търсене има ограничаващ ефект. Това не позволява на производството да навакса достатъчно бързо, което автоматично вдига цените. Високите цени стимулират нови инвестиции, което ще доведе до твърде много такива в определен момент и отново ниски цени – така се люшкаме от една в друга крайност", анализира ситуацията икономистът.

Какви ще са мерките в подкрепа на потребителите на електроенергия? Ще има ли повече политика в енергетиката и какъв сигнал ще е това за инвеститорите? Кога ще има далновидна стратегия за българската енергетика?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.