Ив. Диловска: БЕХ е проблемът на българската енергийна борса

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) работят по европейски правила и не те са причината за поскъпването на електроенергията в България. Това коментираха участниците в дискусия на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), проведена в четвъртък.

Иванка Диловска, член на УС на ИЕМ, обясни, че един от основните проблеми за пазара, и то от години, е Българският енергиен холдинг (БЕХ). Той има доминиращо положение на пазара и е един "финансов лабиринт", в който се губи връзката кой на кого и колко дължи. "Това опорочава ясните правила", смята експертът.

Според нея и втората енергийна борса, която планира да създаде служебното правителство в опит да се подобри конкуренцията, няма да даде очаквания резултат. Основните производители на БНЕБ в момента са АЕЦ "Козлодуй" и термичните централи, тоест БЕХ има доминираща позиция.

Иванка Диловска обясни и модела на работа на борсата и защо той изглежда "сбъркан" при постигнати високи цени. Той предвижда една цена за всички производители във времевия отрязък и се определя на базата на подадените оферти. При високи цени това изглежда несправедливо, но всъщност този модел насърчава изграждането на нови мощности и носи спокойствие на пазара, което е от полза за всички участници.

Какво може да се направи? В Европа мерките масово са насочени към подкрепа на уязвимите потребители. Но това става не с интервенции срещу производителите, а с намаляването на допълнителните такси, които присъстват във фактурите - ДДС, компенсации за зелена енергия и т.н. Според изчисленията на Диловска средно в ЕС 35% от фактурата на потребителите съставлява цената на електроенергията, 30% мрежовото разпределение и останалите са допълнителните данъци и такси.

Сега при кризата с цената масово в ЕС се намалява ДДС върху цената на електроенергията, а чрез средствата от търговията с въглеродните емисии се намаляват "зелените" задължения, допълни още тя. Парите от ETS още от 2015 година се използват за смекчаване на поскъпването на електроенергията заради зелените централи у нас, припомни експертът. Тогава таксата "Задължения към обществото" със своите "зелени" и "кафяви" компоненти надхвърляха 30 лева за мегаватчас, а в последното решение на енергийния регулатор таксата е вече около 7 лева. 

Помощта за бизнеса, анонсирана от служебното правителство в размер на 50 лева на потребен мегаватчас, беше определена от експерта като държавна помощ, която трябва да получи одобрение от ЕК, освен че трябва да бъде одобрена и от Народното събрание.

По отношение на цената на електроенергията на БНЕБ и предстоящото обединение с Румъния, ефект ще има, защото предлагането ще се увеличи, категорична беше Диловска. За съжаление, потребителите няма да могат да се възползват от ниските цени от преди година заради поскъпването на природния газ.

Търсенето на природен газ в Европа е голямо, затова и цената се повиши толкова съществено, коментира и експертът Калоян Стайков. Той посочи, че през 2020 година търсенето се е сринало и експертите дори са очаквали да видят и отрицателни цени за газа. Сега икономиката се възстановява, но предлагането не може да се върне в толкова бързи темпове.

Липсват инвестиции в газови находища, станаха и няколко производствени аварии в Русия и Норвегия, което също спомогна за криза на пазара, наред с ограничените доставки на втечнен газ.

ЕК обсъжда няколко идеи в тази насока като например общи покупки на природен газ. Но идеята въобще не е нова, припомни и Славчо Нейков от ИЕМ. Още през 2015 година се заговори за подобна възможност, когато обтегнатите отношения между Русия и Украйна заплашваха транзита на газ за Европа.

Още тогава обаче стана ясно, че подобни общи покупки повдигат много повече въпроси, отколкото проблеми могат да решат. "Има много политика в това предложение", смята Нейков и допълни, че на този етап в ЕС дори не е ясно какъв да е подходът към природния газ - той е по-чист от въглищата, но също е изкопаемо гориво със своя въглероден отпечатък.

В момента ЕС трябва да направи анализ на причините за високата цена на тока и дали те са временни или не, допълни Диловска. Поскъпването на електроенергията е факт на фона на високата цена на газа и въглищата, на въглеродните емисии и природните условия през лятото - горещо и без вятър. Според нея обаче това е само временно състояние на пазара и още през пролетта цените ще тръгнат надолу.

От ситуацията на пазара днес печелят много зелени производители, които имат пазарна премия, и АЕЦ "Козлодуй", а всички останали - търговците и другите производители губят много. Търговците на електроенергия в ЕС масово фалират, защото обикновено те предлагат своите продукти на фиксирани цени.

Енергийната криза поставя под въпрос и пълната либерализация на енергийния пазар в България, планирана за 2025 година, обясниха още експертите. Процесът даже още не е започнал - домакинствата на свободния пазар са единични случаи. Липсва и капацитет на търговците - те трябва да бъдат различни от тези, които предлагат електроенергия на стопанските потребители. Обикновено търговците у нас определят цената на тока на базата постигнатата цена на БНЕБ и определена премия, а няма фиксирани цени за примерно година напред.

България дори няма техническата възможност за либерализацията - повечето електромери не могат да отчитат почасовото потребление, така че да се възползват потребителите от пиковете на пазара, заключи Иванка Диловска.