Маришкият басейн ще бъде реформиран чрез инфраструктура за водород

България ще изгради газова инфраструктура в Маришкия басейн, сочи обновеният национален План за възстановянане, по който България ще получи пари от европейските фондове, предвидени за устойчиво развитие на европейската икономика след пандемията от коронавируса.

По тръбите ще може да бъде доставен и водород, което ще бъде основата на същественото реформиране на Маришкия басейн и на по-късен етап директно ще елиминира въглеродните емисии от производството на електроенергия. Това разказа Ивелина Василева, председател на парламентарната комисия по околна среда по време на онлайн конференцията "Фонд за възстановяване и устойчивост на ЕС за прехода на България: Иновации - Зелена програма - Цифрова трансформация", организирана от Economist Events.

Промяната в Плана беше направена преди броени дни и тя отразява доста критики, че в проектите в него не са включени въглищните региони, които ще бъдат на фокус при енергийната трансформация. Предвидени са проекти на стойност около 500 млн. лева, сред които и за изграждане на близо 200 километра газопроводи в региона. 

Така газ от газовата връзка IGB ще може да бъде използван за захранване на централите с природен газ.

По време на конференцията Ивелина Василева посочи, че 47% от парите, предвидени в Националния план са насочени именно към зеления преход. Освен към модернизация на енергийната система, средства ще бъдат насочени още към саниране, изграждане на екологични инсталации на еднофамилни домове и други елементи за създаване на нисковъглеродна икономика.

Причината за тази насока е, че България е силно енергоемка икономика - коства ни 3,5 повече енергия за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) спрямо останалите държави в ЕС. 93% от сградния фонд не отговарят на изискванията за енергийна ефективност, а енергетиката емитира 70% от емисиите въглероден диоксид, като близо половината от електроенергията се произвежда от въглища, коментира още Василева.

Тя подчерта още, че Зелената сделка е шанс за ускорено развитие на България, но с грижа и за хората. По думите й планът на ЕС дава възможност за комбиниране на грижата за околната среда и действията на отговорния бизнес.

Освен пред предизвикателствата за икономическото възстановяване, светът е изправен и пред кризата, свързана с опазването на околната среда, коментира Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя отбеляза, че през 2020 година институцията се е превърнала в "климатичната банка на ЕС".

През 2020 година ЕИБ е инвестирала общо 77 млрд. евро, от които 26 млрд. евро са насочени към зелени проекти. "Подкрепяме и публичния, и частния сектор, които имат специални ангажименти към опазването на околната среда", каза тя.

Павлова подчерта, че сред приоритетите на ЕИБ през следващото десетилетие е целта всички проекти на банката да бъдат обвързани с ангажиментите по Парижкото споразумение, както и привличане на 1 трилион евро за зелено финансиране.

Тя посочи още, че трансформацията трябва да бъде внимателно обмислена, за да не се окаже, че помагайки на един регион или сектор, се вреди на други.