Ж. Станков: Не само енергетиката ще намалява емисиите СО2

В края на 2019 година Европейският съюз започна амбициозната си Зелена сделка, която ще направи икономиката на общността въглеродно неутрална до 2050 година. Тя не предвижда национални цели, а общо намаление на емисиите въглероден диоксид (СО2). Най-голямото предизвикателство на този етап на ниво Брюксел е определянето на междинните цели за намаляване на емисиите до 2030 година, но насоките са ясни - намалението ще бъде с между 50% и 60%.

В това отношение България стои доста добре - емисиите ни в момента са с 40% по-ниски спрямо базовата 1990 година.

Средно за останалите държави в ЕС е около 25%. Правителството се е ангажирало за намаляване на СО2 с 49%, обясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков по време на уебинара "Регионалните планове за справедлив преход".

Той уточни, че не само енергетиката е въвлечена в борбата срещу климатичните промени и ще бъдат изготвени стъпки за намаляване на емисиите в транспорта, индустрията и селското стопанство.

Европейската комисия (ЕК) създаде Фонд за справедлив преход в подкрепа на регионите, които ще бъдат засегнати най-сериозно от трансформацията към зелена икономика. България ще получи 15% от предвидените средства, или 1,2 млрд. евро. Тези средства ще бъдат опуснати на базата на регионални планове, които страните ще разработят с консултант, избран от Брюксел.

Жечо Станков уточни, че консултантът вече е избран, но ще бъде оповестен публично след като бъдат подписани договорите с избрания кандидат. Две седмици по-късно ще започне и работата по изработването на плановете. Страните имат 12 месеца, за да кандидастват за финансиране на проекти, които ще направят икономиката на ЕС нисковъглеродна.

Станков посочи, че на този етап в Брюксел признават три региона в България, които ще имат нужда от подкрепа - Стара Загора, Перник и Кюстендил. С помощта на работодателските организации у нас обаче са установени още осем региона, които ще бъдат засегнати - тъй като осигуряват работна ръка за въглищните предприятия, в тях са разположени свързани индустрии или енергийно интензивно производство. Осемте региона, които са определени от правителството като засегнати от енергийната трансформация са Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково, Габрово, Ловеч и Търговище.

Енергийната трансформация може да бъде подкрепена и от Плана за устойчиво възстановяване на Европа, каза още зам.-минисстърът на енергетиката. Той посочи, че от Брюксел са препоръчали включването на три приоритета в българските планове - интеграцията на енергийните пазари, включваща дигитализация и продължаваща либерализация, енергийна ефективност и интегриране на повече възобновяеми източници в системата.

Основното предизвикателство при намаляването на емисиите е за енергетиката, посочи в своята презентация Ивайло Найденов, изпълнителен директор на БФИЕК. Той посочи, че секторът е най-засегнат в плановете на Брюксел по отношение на зелените цели.

Той призова енергийна трансформация да не се съсредочава в трите региони, посочени от ЕК. Региони с интензивно производство, което емитира голямо количество СО2, както и други региони, разчитащи на въглищата (например Варна) също трябва да бъдат включени в плановете за справедлив преход, допълни той.

Валентин Вълчев от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ обясни, че най-важното в регионалните планове е да има яснота и предвидимост какво ще се случва в следващите години. Трябва да се преструктурира и разнообрази икономиката в засегнатите региони, да се обучат засегнатите хора и да се обърне внимание на младите хора, които да бъдат подготвени за бъдещите работни места, заяви още синдикалистът.

"Регионалните планове трябва да се основават на устойчив ръст на доходите", каза Вълчев, посочвайки че не може да се намалява заплатите на работещите в регионите след промяната в икономиката.

Приоритет при финансирането трябва да получат производства, които решават локалните проблеми, отнасят се до опазването на околната среда или оползотворяване на отпадъци, е позицията на синдикатите.

"За да няма сътресения този преход наистина трябва да бъде справелив, да се създаде устойчива заетост и растящи доходи, категоричен беше Вълчев.

Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт също беше категоричен, че няма яснота в регионите какво точно предстои - "ясна и конкретна пътна карта". Той поиска ускоряване на работата по енергийната стратегия от страна на парламента.