Електроразпределителната мрежа е в центъра на енергийния преход, заяви Иванка Диловска член на УС на Института за енергиен маркетинг по време на конференция, посветена на зелената сделка на Европа. "Ако този сектор не се промени, зелената сделка ще бъде забавена и оскъпена", коментира още тя.
Промяната за разпределителните мрежи включват няколко нива. Едно от първите неща е тяхната модернизация, която да гарантира, че ще успеят да се справят с предизвикателствата, които предстоят.
А те са свързани основно с присъединяването на нови, децентрализирани мощности, използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това ще промени коренно преноса и разпределението на електроенергия - мрежата вече няма да бъде пасивна и ще се превърне в локален диспечерски пункт.
Неравномерното производство на ВЕИ ще наложи и внедряване на технологии за съхранение на енергия, които да балансират и да създадат сигурност на доставките. Ще се търси и активната роля на потребителите в управление на мрежите, обясни Иванка Диловска.
За да може потребителите да заемат своето място при балансирането, ще бъдат нужни интелигентни уреди за измерване, така че да успеят да изместят потреблението си от върховите моменти на натоварване.
Това означава, че разпределителните мрежи ще станат по-умни, по-гъвкави за управление.
По отношение на България натискът на мрежата ще бъде по-слаб от средното за ЕС, защото и целта за дела на ВЕИ в потреблението на енергия е по-малък от европейския - 30 на сто. Преобладаващи ще бъдат соларните панели, основно от малки паркове, включително и домашни, които ще бъдат подкрепени финансово.
Според старши анализаторът в Центъра за изследване на демокрацията Радостина Примова има голям потенциал за децентрализация на производството на електроенергия. Българските домакинства могат да произвеждат 9 тераватчаса електроенергия през 2050 година, но една от пречките за включването им са високите такси за свързване към мрежата.
В периода 2021-2030 година България ще инвестира в енергийния сектор 15 млрд. лева, посочи Иванка Диловска. Тя обаче уточни, че основната част от средствата (65%) ще отидат за изграждане на нови ядрени мощности. За проекти за съхранение, ключови за развитието на мрежата, са отделени само 5%, а за пренос на енергия - 10%. Останалите 20% от средствата ще бъдат насочени към зелени проекти.
Експертът призова за промяна в нагласите, за да не се окаже, че мрежата ще спъне или окъпи останалите цели за енергийната трансформация.
Примова пък беше категорина, че плановете за изграждане на АЕЦ "Белене" ще бъде "инвестиционна и иновационна бариера" за ВЕИ. Включването на децентрализираните зелени мощности ще направят системата по-гъвкава и лесна за управление.
Върховите натоварвания на мрежите са струдни за управление, коментира от своя страна Кристиан Руби, генерален секретар на EURELECTRIC. Според него тарифите за разпределение и пренос трябва да бъдат съобразени с това и мрежите, които имат по-адекватно поведение трябва да получат възнаграждение.
Тя припомни, че България ще получи над 4 млрд. евро от ЕС за възстановяване, които могат да бъдат вложени във ВЕИ, саниране на сгради, зареждащи устройства и т.н. Прозорецът за кандидастване и усвояване на средствата ще бъде кратък и призова компаниите да подготвят проекти в тази област.