Европейската Зелена сделка ще струва изключително скъпо, заяви генералният секретар на Европейската асоциация за въглища и лигнити (EURACOAL) Брайън Рикетс по време на конференция, посветена на трансформацията към чиста икономика, организирана от Института за енергиен мениджмънт.
В своята презентация той коментира, че след усилията за ограничаване на използването на въглищата, ще дойде и редът на петрола и природния газ. 6% от въглищното производство се пада на Европа и затова в Брюксел са решили да започнат от този сектор, но след това ограничение на използването очаква и другите изкопаеми източници, убеден е експертът.
Брайън Рикетс изчисли, че намаляването на емисиите с 55% до 2030 година, предлагано от ЕК, ще намали потреблението на въглища със 70 на сто.
Европа има запаси от въглища за следващите 100 години. Те са много подходящи за производството на електроенергия и са съществена част от енергийния микс в много държави на общността.
Най-голям е делът на въглищата в електроенергетиката на Естония (82%), следвани от Полша (78%), Чехия (50%), България (40%) и Германия (37%). В Чехия в микса се добавя още и ядрена енергия, а през последните години Германия залага все повече на мощности от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Рикетс коментира още, че въглищата, разбира се, имат алтернативи, но те не са валидни за всички държави.
Изпълнителният директор на Института по енергетика на Югоизточна Европа Костис Стамболис подкрепи тези коментари, посочвайки, че в последните месеци няма финансиране на газови проекти в Европа. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е забранила инвестиции във въглищни технологии, но необяснимо защо финансиране не се отпуска и за петрол и природен газ.
Стамболис показа проигран сценарий за извеждане на лигнитни въглищни централи в Гърция, според който мощностите се заместват успешно с газови централи и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като част от липсите се покриват и с внос на електроенергия.