Нисковъглеродна икономика: България изостава от плановете на ЕС за 2030 г.

Мерките ще са насочени за постигане на целта от 27,09-процентен дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в брутното крайно потребление до 2030 г.

Според плана това ще бъде постигнато с разработване и прилагане на „адекватна нормативна и регулаторна рамка и с насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт“.

За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от ВЕИ, крайните потребители, в частност битовите, ще получат възможност да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират, или продават енергия от ВЕИ.

В сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на използването на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации, на иновативни технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия и оползотворяване на отпадна топлина и студ. 

В сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение и възобновяема електрическа енергия, доставяна за пътния и железопътния транспорт. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигане на целите на диверсификация и декорбонизация. Усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическа мобилност, развитие и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване внедряването на съвременни технологии в железопътния сектор.

Мерките са насочени към стимулиране преминаването към технологии, проектиране и бизнес модели или услуги, които пестят ресурси, прилагат затворени цикли, или осъществяват симбиоза, така че отпадъкът от едно предприятие да се превърне в суровина за друго.

Друг приоритет на плана е постигане на декарбонизация на регионите, като тук ще се търси постигане на неутрална по отношение на климата икономика без да бъдат допуснати понижаване на конкурентоспособността и загуба на заетост, изтичане на въглерод, задълбочаване на регионалните дисбаланси, енергийна бедност и демографските проблеми, се изтъква в документа.

„Мерките ще бъдат насочени към разработване на специфични политики за осъществяване на преход към неутрална по отношение на климата икономика. Политиката за декарбонизация поставя редица предизвикателства в социално-икономическо отношение, включително риск от загуба на благосъстояние и заетост и изискват целенасочени мерки“, уточнява планът.

За изпълнение на мярката основен инструмент за справяне с предизвикателствата ще бъде Механизмът за справедлив преход, ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин. Ще бъдат предприети действия за разработване на специфични за всяка административна област планове, съобразени със социалните, икономическите и екологични предизвикателства. Регионалните териториални планове ще идентифицират нуждите и ще предлагат решения за необходимата икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда. Изготвянето на плановете предвижда активно участие на местни, регионални и национални заинтересовани страни в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030.

Планът предвижда още развитие и разширяване на газовата мрежа в страната, както и завършване и въвеждане в експлоатация на всички съществуващи проекти, свързани с този енергиен ресурс. В същото време към целите са прибавени и изграждането на допълнителни 2000 мегавата ядрени мощности, които да допълнят дейността на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Предвижда се да бъдат въведени мерки, свързани с развитието на енергийната инфраструктура, подкрепа за интегрирането в електроенергийните мрежи на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и от по-широкото използване на интелигентни системи за съхранение на енергия.

Ще бъдат осъществени мерки за подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи и за повишаването на мрежовата информационна сигурност на енергийната система на страната. Реализирането на такива мерки ще доведе до по-пълното използване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, благодарение на нейното по-лесно интегриране в електроенергийната система, се посочва в документа.

За постигането на целта от най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност ще бъдат реализирани проекти от общ интерес и допълнителни инициативи За реализиране целите за повишаване на междусистемната свързаност и развитие на конкурентен електроенергиен пазар, и интегрирането му към общия европейски енергиен пазар, ще бъдат реализирани изграждането на нов въздушен междусистемен електропровод между България и Гърция; междусистемна електрическа линия между България и Румъния, включваща изграждане на нов електропровод 400 kV между п/ст „Добруджа” и п/ст „Бургас"; изграждането на нов двоен междусистемен електропровод 400 kV между България и Сърбия; хидро-помпено акумулиращ проект в България – Яденица. Ще бъдат реализирани и съоръжения за съхранение на енергия и електроцентрали за водород (Power to X).