Нисковъглеродна икономика: България изостава от плановете на ЕС за 2030 г.

България изостава сериозно по отношение на плановете за постигане на климатичен неутралитет, с които се ангажират страните в рамките на Европейския съюз (ЕС), показва проект на детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие "България 2030". 

В документа, поместен на страниците на портала за обществени консултации към Министерски съвет, се посочва, че основната цел на плана е намаляването на ресурсната интензивност на икономиката на страната и увеличаване ефективността на използваните материали. Очаква се да бъдат предприети действия за повишаване производителността на ресурсите по време на целия им жизнен цикъл, както и нормата на кръговото (вторично) използване на материалите в икономиката. В същото време ще бъде стимулирано удължаването на живота на самия продукт, намаляването на отпадъците и контролиране на необходимостта от добив на нови ресурси.

„Мерките ще бъдат насочени към подпомагане на предприятията за въвеждането на безотпадни технологии, редуциране на количествата отпадъци, генерирани в процеса на производство, развитието на индустриална симбиоза. Ще се насърчава внедряване на бизнес модели, които позволяват взаимодействие между продукти и услуги по цялата верига на доставки,  както и стратегии за проектиране, повторна употреба и рециклиране, осигуряващи по-продължително използване на продуктите. Специален фокус ще бъде поставен върху научноизследователската и развойната дейност, както и иновациите, свързани с кръговата икономика и подкрепа за разработване и въвеждане на зелени бизнес модели“, посочва се в документа.

Въпреки това, при преглед на поместени основни индикатори, свързани с плана, става ясно, че страната ни изостава значително по отношение на усилията за постигане на кръгова икономика.

При показателя „Дял на кръговото използване на материалите в икономиката“ текущата стойност за страната достига 4,3%, което е далеч от целевата стойност 11,7%.

Подобно е положението и при „Индекс на екологичните иновации“, където стойността му за България е 50 пункта, или с 33% по-малко от целевото ниво от 83 пункта.

България изостава и при показателя „Производителност на ресурсите“, като текущата стойност на измерителя за страната е 0,322 евро/кг, което е по-малко от целевото ниво от 0,64 евро/кг.

По отношение на „Генерирани отпадъци на единица БВП“, страната ни значително надхвърля търсеното ниво с над 200 кг/1000 евро, като показателят достига стойност от 418 кг/1000 евро.

При „Рециклиране на отпадъци от опаковки“ текущата стойност на индекса за България достига ниво от 66%, което е по-ниско от целевата стойност от 70%.

Изоставаме и при „Брой патенти, свързани с рециклиране на вторични суровини“ – страната ни не разполага към момента с такива патенти, като целевото ниво за 2030 г. е 15 броя.

По отношение на „Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци“ България надхвърля целевата стойност (35%) и средната за ЕС (46%), като показателят достига текущо ниво от 65%.