Как да се предпазим от нелоялни практики на свободния пазар на електроенергия?

Други използват невярна и заблуждаваща информация за конкурентни доставчици на електроенергия. Трети обвързват преминаването към друг доставчик с плащане на големи неустойки. Четвърти вече твърдят пред клиенти, че след 1 октомври 2020 г. крайните снабдители, в частност ЧЕЗ Електро, Енерго-Про и EVN, няма да съществуват, което категорично не е вярно, и заблуждават клиента, че е задължен да избере друг доставчик поради тази причина.

Това са типични примери за нелоялна конкуренция и би трябвало да привлекат вниманието на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Част от потребителите, които до 1 октомври 2020 г. трябва да излязат на свободния пазар на електроенергия вече получават и съобщения, в които се твърди, че от октомври регулираният пазар ще спре да съществува. Клиентите трябва да знаят, че това категорично не е вярно. 

Съгласно разпоредбите на параграф 15 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, считано от 1 октомври 2020 г. всички небитови клиенти, присъединени на ниво „ниско напрежение“ към електроразпределителната мрежа, следва да изберат свой доставчик на енергия по свободно договорени цени, тъй като от същата дата КЕВР вече няма да одобрява регулирани цени за този сегмент от клиенти. Регулираният пазар на електроенергия продължава да съществува, като крайните снабдители - ЧЕЗ Електро, Енерго-Про и EVN, ще продължат да снабдяват с електроенергия всички битови потребители на него. Същите компании имат и лицензии за търговия и снабдяват клиенти и по свободно договорени цени и то от години. Според закона, след 30 септември 2020 г. трите ЕРП дружества ще продължат да обслужват стопанските си клиенти, които не са сключили договор за покупка на електрическа енергия на отворения пазар, чрез лицензията си за търговия.

Какви са рисковете за клиента?

Освен разочарованието от неочаквано високата сметка, има и други рискове за потребителите, ако попаднат на некоректен, нестабилен и с недостатъчен финансов и обслужващ ресурс, доставчик, предупреждават експерти.

Справка от сайта на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО) – в регистъра на търговските участници, регистрирани като координатори на стандартни балансиращи групи показва, че близо 30,7 % от тях са отпаднали от пазара на електроенергия в страната. От 75-те участници, вписани в този регистър, 23 са прекратили участието си на пазара. Една част от тези търговци са били отстранени от ЕСО, а останалите сами са поискали да се оттеглят от пазара. В случая за клиента няма никакво значение по чия инициатива е прекратено участието на търговеца на пазара. Важното е, че клиентът остава без доставчик.

При отпадането от пазара на търговеца, с който е сключил договор, клиентът автоматично бива прехвърлен и снабдяван от доставчик от последна инстанция (ДПИ), където цената е доста по-висока. Влизането при доставчика от последна инстанция е лесно, но излизането, както се оказва, е доста трудно поради съществуващите нормативно установени процедури, а това означава, че потърпевшият клиент ще плаща по-скъпа електроенергия минимум 1 месец, а често и много повече. Защото, за да излезе от ДПИ, той не трябва да има задължение към предишния си доставчик, а често пъти нелоялни търговци твърдят, че клиентът не е изпълнил задълженията си по договор и по този начин клиентът не може да смени търговеца си, даже и той да не е фалирал.

Как се процедира при избора на доставчик? 

Много е важно какви са условията в договора и дали търговецът може да променя цената на клиента или тя е фиксирана. Потребителите трябва да се доверяват само на коректни и доказали своя професионализъм и отговорност към клиентите търговци на електроенергия. Потребителите сами правят своя избор, затова трябва внимателно да разглеждат офертите и да не бързат да подписват.

Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката изрично изисква от КЕВР до 31 декември 2020 г. да създаде платформа за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия. Тази платформа допълнително ще улесни клиентския избор на доставчик на електроенергия на свободен пазар.

Клиентите трябва да се интересуват не само от цената, но и от условията за доставка, начина на плащане на сметките, броя на фактурите на месец и това, как те ще изглеждат, има ли неустойки и какви за предсрочно прекратяване на договора, има ли към кого да се обърнат клиентите при проблеми.

Препоръчително  е клиентите да изискват информация и за наличието на финансов, кадрови и технически капацитет на новите доставчици.

На свободния пазар  в момента има десетки лицензирани търговци на електроенергия, а вероятно ще се появят и още кандидати да доставят ток до потребителите. Все още голяма част от тези търговци нямат изграден капацитет да обслужват голям брой клиенти. Изграждането и оборудването на мрежи от клиентски центрове изисква сериозни инвестиции, включително за придобиване на специализиран софтуер и обучение на специалисти за комуникация с клиентите. Всичко това е гаранция за коректност и бърза реакция от страна на търговеца, когато клиентите имат въпроси към него или желаят да бъде решен някакъв проблем. В момента, в голямата си част, административният капацитет на търговците на електроенергия е силно ограничен и се състои от  офис, мениджър и няколко сътрудници със съответния на тях брой компютри и телефони.  Дали те са достатъчни за обслужването на клиентските заявки, дали клиентът има достъп до офис на своя доставчик наблизо или може да се свърже с него само по имейл? Какви допълнителни услуги предоставя търговецът, има ли утвърдени структури за работа с клиенти в страната? Кой ще приема заявки или жалби на клиентите? В какви срокове ще бъдат решавани? Това са все въпроси, на които трябва внимателно клиентите да търсят отговор предварително, а не когато е късно, съветват експертите всички фирми, на които им предстои излизане на свободен пазар.