България и още седем страни в ЕС се обявиха "за" природния газ в енергийния преход

Подкрепата на Източна Европа за природния газ може да звучи изненадващо, тъй като тук става въпрос за група държави, които отдавна се опасяват от господството на Русия по отношение на газовите пазари в ЕС. Въпреки това газовите пазари станаха много по-ликвидни през последното десетилетие, тъй като увеличаващият се брой газопроводи и хъбове допринесе за намаляване на цените и по-бърз поток на газ, където е необходимо, в голяма степен благодарение на финансирането от ЕС.

Освен това страни като Полша сключват сделки за доставка на газ със САЩ, за да диверсифицират доставките от Русия на фона на напрежението с Москва.

Тъй като Европа сега се движи към целта си за нулеви емисии въглероден диоксид, осемте страни твърдят, че тази инфраструктура трябва да бъде преструктурирана за пренос на газ с ниски въглеродни емисии и да позволи декарбонизация с минимални разходи. Сега страните от източната част на ЕС се страхуват най-много от липсата на финансиране за нови инфраструктурни проекти, особено след като коронавируса нанесе сериозни щети на техните икономики.

Някои еколози настояват Комисията да спре всякакъв вид подкрепа за газовите инфраструктурни проекти. Други обаче са по-умерени, като казват, че съвместният документ на осемте държави не поставя под въпрос необходимостта от постепенно прекратяване на изкопаемия газ. „Основната цел на документа е да се наблегне на скоростта, разходите и осъществимостта на прехода“, смята Андреас Граф от германския мозъчен тръст Agora Energiewende.

Според него притесненията в източните страни от блока относно липсата на финансиране за инфраструктура „отчасти са разбираеми“ предвид „строгите критерии за публично кредитиране и включването на бюджета за газовата инфраструктура, която е предпочитана от някои“.

В същото време Граф посочва, че части от документа „придават ясна логика за декарбонизацията на газовия сектор“, която може да е несъвместима с целта на ЕС за постигане на климатичен неутралитет.