Т. Петкова: САЩ не могат да спрат изграждането на „Балкански поток“

Няма риск от спиране на изграждането на проекта „Балкански поток“ заради външен натиск, заяви енергийният министър Теменужка Петкова в ефира на bTV, като добави, че в рамките на разговорите с представители на САЩ България е посочила, че „Балкански поток“ е разширение на българската газопреносна инфраструктура, която е различна от „Турски поток“.

„По отношение на „Балкански поток“ са спазени всички европейски закони. По отношение на „Южен поток“ имаше проблеми със законодателството при обществените поръчки и третия либерализационен пакет и това наложи неговото спиране“, сподели Петкова.

Тя подчерта, че този проект се реализира изключително на територията на България.

„Това е разширение на газопреносната инфраструктура на България, от турско-българска граница до българо-сръбска. Той е в контекста на концепцията за газоразпределителен център на територията на България. Концепция, която ние реализираме и то успешно“, заяви Петкова.

Според нея проектът се осъществява с много бързи темпове и спазва всички европейски изисквания, както в областта на природния газ, така и в областта на обществените поръчки. 

„Към настоящия момент, на територията на страната, в базите на съответния изпълнител на обществената поръчка, са налице 239 км тръби, 162 км от трасето е почистено, а 138 км от трасето са разнесени тръби. За 100 км има заварени тръби, така че се работи с пълна сила“, поясни министърът.

По нейните думи заваръчните машини са точно толкова, колкото изпълнителят на обществената поръчка е посочил при поемането на ангажимента. Компресорните станции са обект на друга обществена поръчка, която е била проведена и са били избрани изпълнителите. По тях също се работи в момента.

„Относно закъснението трябва да отбележим, че тази процедура се проведе съгласно Закона за обществените поръчки, като имаше обжалване и от двата участника в обществената поръчка. Трябваше да изчакаме решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и решението на Върховния административен съд (ВАС), за да вървим напред. Това наложи да бъде отложен целият процес с четири месеца и не по вина на България, а защото това са обективни обстоятелства, които наложиха да бъде изчакан този срок“, коментира още Петкова.

Според нея до края на май тази година трябва да бъдат готови първите 308 км, които ще дадат възможност на практика да бъдат направени доставки на природен газ до Сърбия. В последствие ще бъдат изградени и останалите 166 км.

Петкова посочи, че не е възможно Сърбия да помогне на България в това отношение, защото европейското и българското законодателство предвижда изборът на изпълнителите да става посредством обществени поръчки.

Очаква се в рамките на днешния ден да излезе и допълнителна информация относно ареста на директора на ТЕЦ „Бобов дол“, заяви Петкова, като подчерта, че не е нейна работа да коментира действията на компетентните органи по случая.

МОСВ е компетентният орган, който издава разрешителни за проверки на топлоелектрическите централи относно горенето на отпадъци и в рамките на тези комплексни разрешително е посочено ясно какво има и какво няма право да извършва съответното енергийно предприятие, подчерта Петкова.

Тя отказа да отговори дали ТЕЦ „Бобов дол“ е свързан с Христо Ковачки, който преди седмица заяви пред bTV, че няма официална собственост в нито една от четирите централи, които се свързват с него - „Бобов дол“, „Перник“, „Сливен“ и „Брикел“.

Петкова заяви, че конкретно ТЕЦ „Бобов дол“ е частно предприятие и Министерството на енергетиката няма отношение към собствеността и управлението на тази компания. Институцията отговаря за сигурността на доставките и за дружествата в рамките на държавната енергетика, подчерта министърът. 

Тя коментира и разговорът между българския президент Румен Радев и руския му колега Владимир Путин.

По нейните думи засегнатата тема за енергийните проекти на България трябва да се обсъждат с българското правителство, тъй като това е негова компетенция.

„Всички тези проекти, за които ние работим в рамките на няколко години, са много ясно посочени и артикулирани в българското общество. И проектът „Балкански поток“ и проектът АЕЦ „Белене“ са български проекти, които се развиват на територията на България. Инфраструктурата им е наша. Парите за тяхната реализация са наши. Правилата, които спазваме, са европейските“, поясни Петкова. „Ако има проекти, по които президентската институция работи, е добре изпълнителната власт да знае за тях. Президентската институция няма такива правомощия. Изпълнителната власт е тази, която реализира политиките в отделните сектори“, добави още тя.

Петкова засегна и темата с природния газ. Според нея трябва да се обясни, че правилата за тези преговори са дефинирани в рамките на споразумението, което Европейската комисия (ЕК) постигна с „Газпром“ по антимонополното дело.

„На тази база ние подписахме допълнително споразумение, в което е упоменато как и кога се водят такива преговори и какви са правата и задълженията на всяка една от страните“, коментира енергийният министър.

Според нея инициативата за прекъсване на комуникацията между президентската институция и правителството е била именно на Радев.

Министърът коментира и темата за „Зелената сделка“. По нейните думи това е голямо предизвикателство не само за България, но и за други страни членки на ЕС, които разчитат основно на производство на електричество от въглищни централи.

„За България този проблем е с особена острота, тъй като 48% от нашата енергия се произвежда именно от въглищни мощности. През зимата този процент достига 60. Поради тази причина България не може с лека ръка да вземе решение, на база на които да се откаже от тези мощности, които са базови и са 4000 мегавата“, поясни Петкова.

Тя добави, че България и всички останали членки на ЕС, освен Полша, подкрепиха „Зелената сделка“.

„Европа иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени“, подчерта тя.

Петкова изтъкна, че един такъв преход трябва да бъде плавен, справедлив и съобразен със спецификите на всяка една държава.

„В момента България работи по механизъм за капацитет. Никъде в европейските регламенти няма посочена дата за затваряне на въглищните мощности. Ясно е, че до 2050 г. трябва да бъдат постигнати нулеви емисии на въглероден диоксид“, сподели още енергийният министър, добавяйки, че страната ни няма да отстъпи от своите тези за справедлив и плавен преход.