М. Трифонова: Ако ЕС приеме ядрената енергия, преходът ще се оскъпи с близо 50%

Таксономията за „зелено финансиране“, която също се дискутира в ЕС, строго дефинира проектите, които имат потенциал да бъдат определени като „зелени“ или „чисти“, както и онези, чието подпомагане ще бъде блокирано. Какво влияние може да окажат тези мерки върху българската енергетика при положение, че основните енергийни проекти на национално ниво са свързани с природен газ и ядрена енергия?

Целта на европейските средства, заделени за „зелено“ финансиране, е да стимулират инвестиции в устойчиви проекти, които имат за цел да трансформират енергийноинтензивните региони. Тук не става въпрос просто за замяна на едни енергийни източници с други в енергийния микс, а за цялостна системна промяна, базирана на иновации, ефективност, прозрачност и ниско-въглеродни решения.

Европейската комисия планира преходът към климатична неутралност в Европа да се базира на широк спектър от енергийни технологии и системни решения, като инвестициите в газови проекти и инфраструктура са все още в обхвата на „зеленото финансиране“, тъй като природният газ се счита за необходим източник на енергия в предстоящия преходен период, а изградената газова инфраструктура би могла да се използва в бъдеще за пренос на нисковъглеродни газове като биогаз и синтетичен газ.

По отношение на ядрената енергия, въпреки дискусиите в последните месеци, ЕС отказа да подпомага инвестиции в изграждането и извеждането от експлоатация на нови атомни централи не само заради евентуални катастрофи като в АЕЦ „Фукушима“, но и заради липсата на устойчиви и икономически изгодни решения на проблема със съхранението на радиоактивни отпадъци. Страните членки, които възнамеряват да развиват такива проекти, ще трябва да калкулират в инвестиционните си сметки и разходите, както и рисковете, свързани с управлението на радиоактивното „наследство“. Включването на ядрената енергия в обхвата на „зеленото финансиране“ би означавало за ЕС увеличение на средствата за енергиен преход с почти 50%, а изграждането на нови проекти ще отнеме твърде много време.

Според ЕС планираните инвестиции във възобновяема енергия в Съюза изискват около 180 милиарда евро годишно, за да се постигнат целите за намаление с 40% на парниковите газове до 2030 г. Френската ютилити компания EdF съобщава, че само обновяването на ядрените съоръжения на Франция ще струва почти 100 милиарда евро до 2030 г.

Така че европейските зелени политики не стимулират, но и не пречат на България да развива проекта за нова ядрена централа, но те предлагат финансова и експертна подкрепа за реализирането на други по-бързи и по-гъвкави, а вероятно и по-разходноефективни решения.

Всички сме свидетели колко по-динамичен става енергийният бранш в цял свят през последните години. Енергийната карта в региона също се променя с доста интензивно темпо през последните години. Поради напредващата свързаност на енергийната инфраструктура и пазари българската енергийна система вече трябва да се разглежда като част от регионалната такава, предвиждайки търсенето и предлагането на регионалните пазари. С това параметрите, на които се базират инвестиционните планове на мащабни енергийни проекти, стават все по-несигурни в краткосрочен план. В този ред на мисли, искам да подчертая необходимостта от политически решения, основани на факти, за което и партньорството и координацията между създателите на политики, експертите от енергийния бранш, академичната и научна общност стават все по-значими.