М. Трифонова: Ако ЕС приеме ядрената енергия, преходът ще се оскъпи с близо 50%

Какви бизнес модели са подходящи за българската икономика, с които компаниите могат да се интегрират в процеса на енергийна трансформация?

Енергийната трансформация е възможна, когато обхваща участници на различни нива - граждани, бизнес, местните общности. Според мен е изключително важно на първо време нормативната рамка в страната да бъде така променена, че да позволи и благоприятства развитието на енергийни кооперативи, а първите бизнес модели да бъдат насочени към реализирането на социални иновации в помощ на енергийно бедните, както и тези, които попадат в тази рискова група. В момента енергийните помощи в България стимулират основно употребата на твърди горива. Добри примери от Испания и съседна Гърция нагледно показват как бихме могли да търсим разходноефективни решения на енергийната бедност чрез използването на местен възобновяем енергиен ресурс с помощта на алтернативни финансови механизми. От друга страна, енергийни кооперативи доказано имат и социален ефект, създавайки чувството на общност и грижа за общ ресурс.

Други бизнес модели, които очаквам, че ще навлязат скоро в България, са модели, увеличаващи собствената консумация на енергия от ВЕИ с опция за локално агрегиране на излишната енергия. Ползването на системи за съхранение на произведената от фотоволтаични централи енергия би могло да увеличи процента на собствено произведената и консумирана електроенергия на едно домакинство от средно 30% до повече от 90% за денонощие, а при търговските обекти ефектът би бил от 60% нагоре. От друга страна, тези системи все още не са икономически изгодни. Появяват се обаче различни технологични и бизнес решения. Така например, домакинства и търговски обекти с инсталирани малки покривни фотоволтаици в даден жилищен комплекс или квартал биха могли да инвестират в по-голяма децентрализирана система за съхранение, като предоставят достъп срещу заплащане и на оператори, които пък предлагат агрегираните количества неизползвана енергия като резерв за първично регулиране на пазарен принцип.

Ако разглеждаме енергийния преход като съвкупност от отделни компоненти – електрификация, технологии за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, соларна и вятърна енергия, биогорива и др., кой елемент според Вас има потенциала да изиграе най-важна роля в този процес?

Енергийните преходи са сложни, мултидисциплинарни процеси, протичащи на различни нива. В този ред на мисли, всяко от изброените технологични решения би имало своя принос, както и има своите недостатъци. Не мисля, че е редно да залагаме на конкретен компонент. Технологиите се усъвършенстват, работи се много и върху комбинацията от енергийни технологии, така че те взаимно да се допълват и да се забърза темпото на трансформация на енергийните системи. От друга страна, всяка държава, всеки регион разполага със специфична инфраструктура, различен потенциал за развитието и приложението на изброените технологии. Фокусът ни трябва да бъде върху оптималното и динамично комбиниране на известните ни и икономически изгодни решения и механизми за управление на потреблението, като държим и под око как се развиват и какви приложения намират и тези технологии, които са все още в зародиш.

„Зелената сделка“ на ЕК залага на „твърда игра“ срещу въглеводородите. Голям е и натискът върху ядрената енергия. Смятате ли, че мерките, които предвижда този документ, поставят на различни стартови позиции страните членки на блока и може ли да се предотврати евентуално неизпълнение на целите от по-бедните държави чрез допълнителни механизми от страна на Брюксел?

Зададената стратегическа посока от т.нар. европейска „Зелена сделка“ не мисля, че беше неочаквана, може би рязко забързаното темпо и амбициозност изненадаха мнозина. Безспорно България е една от уязвимите икономики в Съюза поради въглеродната интензивност на ключови индустриални и енергийни сектори. Само че как страната ни ще се позиционира - дали ще приеме планираните реформи като заплаха, търсейки всякакви възможни средства да ги отложи във времето, или ще види в тях възможност и ще действа проактивно, зависи от самите нас. Аз лично смятам, че европейските енергийни политики и предвидените механизми за финансиране предоставят нови възможности точно за страни като България да реализират прехода към нисковъглеродна икономика и енергетика, като им помагат да понесат тежестта на този преход. За да се възползваме от тях, е необходима дългосрочна, ясно и честно заявена и споделена визия за развитие на енергийния сектор на пазарен принцип, с участието на гражданите, отчитайки динамиката в региона и възползвайки се от всички технологични възможности.