България повишава целта си за дял на ВЕИ до 2030 г.

България, Франция и Гърция обещаха да актуализират националните си цели за възобновяема енергия и да увеличат дела на вятърните, слънчевите и другите видове възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) съответно до 27%, 33% и 35% от потреблението на енергия до 2030 г., съобщава Euractiv.

Това стана ясно във вторник по време на публичния дебат между енергийните министри на страните членки на Европейския съюз (ЕС) относно националните планове за енергетика и климата (НЕКП) на съответните държави.

Франция реши да повиши целта си за дял на възобновяемата енергия до края на следващото десетилетие от 32% на 33%. 

България и Гърция заявиха, че ще повишат собствените си цели съответно от 25% на 27% и от 31% на 35%. Гърция вече изненада наблюдателите на срещата на върха на ООН в областта на климата в Ню Йорк в понеделник, като обяви планове за цялостно прекратяване на употребата на въглищата в енергийния си сектор до 2028 г.

Във встъпителната си реч по време на срещата във вторник заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК), отговарящ за енергийния съюз, Марош Шефчович, припомни на министрите за „пропастта в амбициите“ за постигане на целите на Европа в областта на ВЕИ и енергийната ефективност.

Според ЕК широкомащабното въвеждане на възобновяемата енергия се забавя спрямо първоначално приетите параметри.

Призив за финансова подкрепа

От своя страна бившите комунистически страни като Полша, Чехия и Унгария подчертаха необходимостта от увеличаване на финансирането за постигане на целите в енергетиката и по отношение на климата на блока до 2030 г.

Полша, един от най-непоклатимите противници за повишаване на енергийните и климатичните цели на ЕС, беше сред най-прямите по време на срещата.

„Лесно е да си поставите политически цели, но е по-трудно да ги реализирате“, заяви Кшиштоф Чоржевски, полският министър на енергетиката. Полските цели „вече са много амбициозни“, посочи Чоржевски, като добави, че всяко увеличение ще доведе до „опасни социално-икономически разходи“ за страната му.

По-нататъшните стъпки от страна на Полша „трябва да бъдат покрити от фондовете на ЕС в духа на европейската солидарност“, настоя министърът, като се позовава на продължаващите дискусии относно дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г.

Според проучване на консултантската компания McKinsey за асоциацията на електроенергийната индустрия Eurelectric, трансформацията на енергийния сектор в Полша ще изисква инвестиции от около 147 млрд. евро до 2045 г.

Възгледите на Полша бяха споделени от други бивши комунистически държави.

„В момента анализираме дали има достатъчно средства“, за да увеличим дела на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, заяви чешкият представител, който настоя, че „достъпността“ е от решаващо значение за постигане на климатичните цели.

Представителят на Латвия добави, че е „от съществено значение да се намери допълнително публично финансиране за изпълнението на целите“ и каза, че могат да бъдат предвидени по-амбициозни цели, ако се предоставят повече пари.

По-бедните източноевропейски държави не са единствените, които се оплакваха от цената на енергийния преход.

Германският държавен секретар за енергетиката Андреас Файхт подчерта важността на облекчаването на строгите правила на ЕС за държавна помощ, що се отнася до финансирането на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Изпълнението на целите за 2030 г. „ще зависи до голяма степен от офшорния вятър“, заяви Файхт. „Това е важно да се вземе под внимание при преразглеждането на правилата за държавна помощ“, добави той.

Тази позиция беше подкрепена и от френския представител, който заяви, че „преразглеждането на правилата за държавна помощ е необходимо“, за да се постигнат целите на ЕС за 2030 г.

По-рано тази година ЕК предложи да актуализира насоките си за държавна помощ, като заяви, че субсидиите за ВЕИ трябва да бъдат прекратени, тъй като вятърната и слънчевата енергия стават конкурентни на изкопаемите горива.

Между самите страни има сериозни различия по отношение на начина за осъществяване на енергийния преход.

Докато Варшава иска ядрената енергия да допълва ВЕИ, Германия се противопоставя на всяко предложение за подпомагане на ядрената енергия чрез европейски средства.

„Ядрената енергия не е безопасна и устойчива или рентабилна“, каза Файхт. „Ние отхвърляме идеята парите на ЕС да спомагат за удължаване на живота на ядрените централи“, добави германецът.