Теодора Георгиева: Вноските по заема от ЕИБ не са застрашени по никакъв начин

Какви са перспективите пред българската газова инфраструктура, с колко алтернативи на доставчици на газ разполага България, съществуват ли пречки пред изграждането на интерконектора с Гърция и може ли окаже негативно влияние изграждането на връзката върху околната среда, както и други важни за българската енергетика въпроси коментира пред Investor.bg изпълнителният директор на „Ай Си Джи Би“ АД Теодора Георгиева.

Теодора Георгиева е изпълнител директор на дружеството „Ай Си Джи Би“ АД (ICGB), в което участие имат „Български енергиен холдинг“ ЕАД и IGI Poseidon. Георгиева притежава повече от 20 години опит като стратегически мениджър и ръководител на важни проекти в различни сфери. В момента тя заема длъжността главен изпълнителен директор на „Ай Си Джи Би“ АД, като също така е и член на Съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на междусистемната газова връзка между Гърция и България, която е ключов елемент в енергийната диверсификация на България.

В медиите широко се говори за възможността, която интерконекторът с Гърция предоставя за разнообразяването на източниците на природен газ. Става въпрос за страни като Катар, Алжир, Израел, Египет и др. Задействани ли са вече преговори с някои от тези страни за доставки в посока България и определени ли са ясни количества, които могат да бъдат транспортирани по газовата връзка?

Интерконекторът с Гърция е проект, който реално ще доведе до диверсификация на източниците за доставка на природен газ. Като част от развитието на Южния газов коридор, чрез IGB България и съседните ѝ страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и от съществуващи терминали за втечнен газ от различни източници като САЩ, Алжир, Египет, Катар и други. Проектът създава възможности за свързаност и има синергия с други бъдещи важни проекти в региона – LNG терминала при Александруполис, Гърция; EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен газ от Израел, Египет.

С началото на търговска експлоатация интерконекторът между Гърция-България ще предложи капацитет от 3  млрд. куб. м. на година, като половината от този капацитет вече е запазен по време на проведения пазарен тест. Останалата част от капацитета на газопровода ще бъде предложена на пазара съгласно европейските изисквания. „Ай Си Джи Би“ АД ще изпълни ангажимента си като бъдещ преносен оператор да осигури необходимата инфраструктура за пренос на природен газ, прозрачни и недискриминационни условия за достъп, както и тарифи, които отразяват реалните разходи за експлоатация и развитие на мрежата.

Надявам се, че от своя страна, търговците на природен газ ще бъдат достатъчно активни и ще сключат договори за доставка на природен газ от различни източници и при конкуренти цени и условия в полза на потребителите на природен газ.

Капацитетът на интерконектора с Гърция е 3 млрд. куб.м с възможност за увеличаване на количествата до 5 млрд. куб.м, докато потреблението на природен газ в България е около 3 млрд. куб. м. Съществуват ли вече предварително договорени количества, които нашата страна е готова да продава и към кои дестинации са насочени те?

Към момента 5 търговци са резервирали капацитет през IGB в размер на около 1,57 млрд. куб., като следва да се отбележи че 4 от тях са нови за българския пазар. Основното резервирано количество е от „Булгаргаз“, като със запазения капацитет през газопровода се осигуряват 1/3 от нуждите на страната за газ за 25 г. напред. Това ни гарантира, че България няма да попадне отново в кризисната ситуация от 2009 г., когато не разполагахме с никакви алтернативи за газови доставки. Останалите количества капацитет до 3млрд. куб. м. ще се предлагат на платформа при стартиране на търговска експлоатация съгласно одобрения от ЕК през 2017 г. мрежови кодекс, тоест следвайки механизма, по който се предлага капацитета на регулирани оператори.

През май българският министър-председател Бойко Борисов подчерта, че интерконекторът с Гърция ще има ключова роля за целия балкански регион. Заедно с газовата връзка със Сърбия и включването към „Турски поток“ и „Трансадриатическия газопровод“ България прави крачка напред към осъществяване на плана за газов хъб „Балкан“. Какво още е необходимо да се направи в тази насока и може ли страната ни да се превърне в основен разпределителен център на Балканския полуостров за природен газ?

Една основните предпоставки за създаване на функциониращ газоразпределителен център е разнообразието на източници на доставка. Първото условие за това е диверсификация на източниците и маршрутите – т.е. изграждане на инфраструктура, включително реверсивни връзки, които дават възможност за физически пренос в и от различни посоки.

Именно част от такава инфраструктура ще бъде IGB, когато бъде въведен в експлоатация. Значително би допринесло и изграждането на терминала за втечнен газ в Александруполис, който е още на проектна фаза. България обаче участва като партньор в проекта, което засилва мястото и влиянието на държавата на регионалната енергийна карта. Този проект се случва малко по-бавно, отколкото ни се иска, но се надяваме, че ако ЕК се съгласи да му предостави статут на Проект от общ интерес, това ще даде тласък на дейностите по неговата реализация. Отделно, в края на 2020 година очакваме 1/3 от потреблението на пазара в България да се диверсифицира с 1 млрд. куб метра годишно газ от Азербайджан, който ще мине през IGB от Южния газов коридор.

Второто условие е разнообразието на доставчици, включително възможността за внос на втечнен газ на конкурентна цена. През м. май правителството съобщи за подобен пробив на пазара от страна на една компания, която успя да сключи договор за доставка с „Булгаргаз“. Възможността за избор от различни източници значително допринася за създаване на конкурентен пазар и оттам за конкуренция между цените на различните търговци. Третото условие е регулаторната рамка и по-специално създаването на баланс между регулация и контрол от една страна и либерализацията на пазара. В момента в парламента се обсъждат законодателни идеи, които целят да обезпечат функционирането на газова борса, което още една мярка да се направи региона привлекателен.

В момента е изключително актуална темата за климатичните промени и борбата с ограничаването на глобалното затопляне. Съществуват ли конкретни изисквания от екологична гледна точка при изграждането на един газопровод и успява ли ICGB да спазва подобни регулации?

Газопроводът IGB има всички необходими разрешителни, свързани с опазване на околната среда както на българска, така и на гръцка територия. На база на тези разрешения има ограничения за строителството, но като цяло няма някакви тежки ограничения, които пречат на реализацията на проекта. IGB е линейна инфраструктура, която в момента няма компресорна станция.

Именно компресорните станции са съоръжения, които увеличават вредното влияние върху околната среда, заради по-високите нива на въглеводородни емисии. Така че в момента няма никакви пречки пред IGB да спазва регулациите, като освен чисто регулаторните изисквания, IGB е преминал и цялостния правен анализ на ЕК във връзка с решението за одобряване на грант, както и анализа на ЕИБ във връзка с одобряването на заема. Екологичните аспекти винаги са едно от предварителните условия за одобряване на публично финансиране и предвид положителните решения на тези две институции и техните високи изисквания, можете да направите извод, че IGB спазва приложимите регулации.

В началото на юни дружеството „Топливо – 2“ ЕООД пусна жалба, след като неговата оферта не бе допусната до отваряне, тъй като не покрива предварителните критерии на търга. Последва жалба до Върховния административен съд. Може ли този случай или някой подобен да забави строежа на газовата връзка с Гърция и какво би коствало това на България?

Засега проектът има допуснато предварително изпълнение на Решението за избор на изпълнител. Ако това предварително изпълнение бъде одобрено от ВАС, няма пречка договорът да се сключи, дори и при висящо производство по самата жалба, като искам да отбележа, че на първа инстанция решението на КЗК е в наша полза.

За строителството решението за избор на изпълнител вече е влязло в сила и тече подготовка за сключване на договор. Така че на този етап считаме, че нямаме проблеми в тази посока.

За изграждането на интерконектора бяха отпуснати от ЕС 84 млн. евро, от които 45 млн. евро са насочени за предпроектни проучвания. Според Комисията за защита на конкуренцията едно забавяне на доставката на тръби за газовата връзка ще създаде опасност от „нереализирани на разходите в срок и загуба на значителни финансови средства“.

Застрашени са и вноските по заема, отпуснат от Европейската инвестиционна банка. Ако се стигне до отлагане на доставките на тръби след септември 2019 г. и изхождащите от това финансови проблеми, съществува ли реална опасност за временно преустановяване на дейността по строителството на интерконектора?

Цитатът във Вашия въпрос се отнася по-скоро за рисковете от загуба на средства по гранта от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, тъй като тази програма се изпълнява в рамките на програмния период 2014 – 2020 г., следователно разходите трябва да се извършени в определени срокове, иначе няма да бъдат признати за допустими.

Освен това IGB спомага за постигане на определени етапни и крайни индикатори и цели – изградена инфраструктура в определена дължина, размер на верифицирани средства, които цели и индикатори трябва да бъдат постигани в края на програмния период. В противен случай ЕК може да оцени негативно изпълнението на Приоритетната ос, по която се финансира проекта и да преразпредели ресурса.

Вноските по заема от ЕИБ не са застрашени по никакъв начин, но според ЕИБ всички жалби трябва да бъдат окончателно решение при усвояването на последния транш. На този етап не виждаме рискове строителството да бъде спряно заради забавяне на доставката на тръбите.