КЕВР не е правила проверка на ЕСО и НЕК от 2016 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е извършвала планова проверка на държавните енергийни дружества „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) и „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) от 2016 г. насам, става ясно от доклад на регулатора от закрито заседание, провело се на 31 януари 2019 г. 

Отговорната за проверките на дружествата дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, ръководена от Пламен Младеновски, е прехвърляла проверките на НЕК и ЕСО в графиците за планови проверки за следващите години, като реално до момента двете дружества все още остават непроверени от регулатора, става ясно от изказване на Светла Тодорова, един от членовете на КЕВР.

По нейните думи, след като двете дружества са престанали да присъстват в графика през 2017 г. никой от дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ не си е направил труда да провери какво се случва.

Ако НЕК и ЕСО не бъдат включени в графика за проверки през настоящата година, „ще се създаде впечатление, че има неравноправно третиране на държавните дружества от „Български енергиен холдинг“ ЕАД и трите електроразпределителни дружества“, смята пък от своя страна председателят на КЕВР Иван Иванов.

Той дори определя двуседмичен срок за коригиране на графика и извършването на „спешна кореспонденция“ с дружествата.

На подобно мнение е и друг член на комисията - Евгения Харитонова. Тя счита, че проверките на двете дружества трябва задължително да се извършат през 2019 г.

„ЕСО ЕАД има три проекта с общ интерес, тъй като се проверяват инвестиции с отпуснати пари от Европейската комисия. Не е ясно докъде са стигнали с тези проекти и изобщо не се следи какво правят и какво не правят от ЕСО“, изтъква Харитонова.

Александър Йорданов, също член на КЕВР, изтъква необходимостта от конкретизиране какво ще засегнат проверките на НЕК и ЕСО, тъй като подобно начинание според него ще изисква голям човешки и времеви ресурс.

„Не трябва да става така, че през тази година да се проверят само НЕК и ЕСО, а догодина да се задава въпросът защо другите три точки от плана не са изпълнени“, предупреждава Йорданов.

Председателят на КЕВР предлага от своя страна проверката да протече подобно на проверките, извършени на трите електроразпределителни компании.

Младеновски коментира и жалбите на потребители от 2018 г., които са били насочени към доставчиците на електроенергия. Най-голям брой оплаквания за лошо качество (ниско напрежение и чести прекъсвания) е бил насочен срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - общо 361 броя.

Жалбите срещу ЧЕЗ са два пъти повече спрямо останалите ЕРП-та взети заедно с периода, посочва още ръководителят на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“.

„Подадените срещу разпределителните дружества жалби са както следва - срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - 361 броя, срещу „Електроразпределение Север“ АД - 160 бр., срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД - 109 бр., а срещу „ЕРП Златни пясъци“ АД няма подадени такива жалби“, посочва Младеновски.

По неговите думи посочените в жалбите проблеми засягат цели улици, махали и дори малки населени места. 

Според него тези проблеми могат да бъдат квалифицирани като „сигнали и жалби от потребители, в които са поставени проблеми от значителен обществен интерес и засягат цели населени места“.

Именно поради тази причина Младеновски предлага едната тематична проверка да бъде насочена за установяване на причините за жалби срещи лошото качество на доставяната електроенергия, както и на предприеманите от дружествата мерки и изпълнението на дадените им при проверките от миналата година задължителни указания.

Другото негово предложение е да бъдат проверени „реално извършените инвестиции спрямо включените в регулаторната база на активите за регулирания период и анализ на разликите в прогнозите и действителните разходи за амортизации вследствие на отклонения на отчетените спрямо планираните инвестиции“.

Тази проверка ще бъде използвана при утвърждаването на цените на електроенергийните дружества за втория ценови период от регулирания такъв.

Младеновски изтъква факта, че проверките се извършват там, където КЕВР е сезирана за проблеми, като „неизвършване на инвестиции“, присъединяването и неизпълнение на сроковете по договорите за присъединяване.

„Цифрите на първо четене са стряскащи и трябва да се проверят по-обстойно“, коментира ситуацията Младеновски.

Според Светла Тодорова през настоящата година трябва да се докладва кои проверки изостават, причините, поради които изостават и защо това се повтаря всяка година.

„Всяка година се прехвърлят проверки от една в друга година. Ако се приемат за проверки още две дружества, ще се окаже, че това което е останало от 2018 г., е било много обемисто и затова нищо друго не е изпълнено. И така ще си останат нещата“, подчертава Тодорова.

По отношение на топлофикационните дружества тя сподели, че за КЕВР остава неясно какво се случва при тях.

В тази връзка председателят на комисията предлага да се разшири списъкът от проверки на топлофикационните компании, тъй като за момента в него присъстват само три дружества.

Тодорова категорично настоява да се направи проверка на „Топлофикация Русе“ ЕАД през настоящата година, тъй като компанията се явява на търговете на ЕСО за студен резерв, печели въпросните търгове, но когато студеният резерв се активира, се оказва, че тя не е готова.

„Това им е задължение в лицензията. След като се явяват на тези търгове, те имат някаква готовност“, подчертава още Тодорова.