Колапсът на ТЕЦ „Марица-изток 2“ и борбата с квотите

2018 г. отмина. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."

След опитите на ТЕЦ „Марица-изток 2“ през изминалите две години да постигне някакво краткосрочно финансово стабилизиране на фона на засилващите се регулации от страна на Европейската комисия (ЕК) по отношение на емисиите парникови газове и спада в цената на електроенергията, най-голямата кондензационна топлоелектрическа централа в България е напът да изпадне в окончателен колапс.

По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обсъдени по време на закрито заседание през май 2017 г. ТЕЦ „Марица-изток 2“ дължи 260,1 млн. лв на компанията майка „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ). И това са данни от преди година и половина.

До въпросния момент централата беше просрочила вземанията от холдинга, като за да не се трупат лихви, заемът беше преструктуриран.

Анализите на регулатора показаха, че финансовото състояние на ТЕЦ „Марица-изток 2“ е под изискуемите нива и дружеството не разполага със свободни оборотни средства за обслужване на текущите си задължения, нито притежава собствен капитал за инвестиране в нови дълготрайни активи.

В същото време БЕХ увеличи нейния основен капитал до 89,6 млн. лв спрямо 40,1 млн. лв през 2016 г. като ръководството на централата отбеляза намаляване на приходите до 536,4 млн. лв спрямо 626,5 млн. лв година по-рано.

След като през 2005 г. Европейския съюз (ЕС) прие Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) като опит за ограничаване на замърсяванията на въглищните централи, механизмът претърпя няколко модификации преди да се стигне до настоящата трета фаза, която започна през 2013 г. и се очаква да приключи през 2020 г.

България се присъедини към ЕСТЕ с влизането си в ЕС през 2007 г. като от началото на втората фаза схемата вече обхваща цялото Европейски икономическо пространство (ЕИП).

През 2013 г, обхватът на ЕСТЕ беше разширен, като се включиха и емисиите въглероден диоксид от авиацията. Малко по-късно бяха причислени и производството на алуминий, нефтохимическата и химическата промишленост, както и улавянето на въглерод.

В момента механизмът покрива повече от 11 хил. инсталации, включително ТЕЦ с номинална входяща топлинна мощност над 20 мегавата (без съоръженията за изгаряне на битови отпадъци).

Идеята на ЕК за постигане на нулеви емисии до 2050 г. се различава коренно от вижданията на българската енергийна промишленост.

И докато Полша, където близо 250 хил. души работят във въглищните централи, вече се оглежда за варианти, които да заместят изкопаемите твърди горива, България, в чиито предели 46% от електроенергията се произвежда от този ресурс, е изпаднала в необяснима летаргия.

В началото на тази година енергийният министър Теменужка Петкова гарантира, че инвестициите за покриването на новите екологични изисквания към големите централи на ТЕЦ „Марица-изток 2“ няма да бъдат толкова значими, колкото първоначално се очакваше, като се предвиждаше въпросните средства да се върнат през цената на електроенергията.

Петкова посочи тогава, че причината за финансовите загуби на централата идват от разходите за емисии, които през 2017 г. бяха достигнали 160 млн. лв.

Прогнозата стана още по-оптимистична, когато през февруари от КЕВР заявиха, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ очаква да излезе на минимална печалба през 2018 г. от дейността си по покупко-продажба на електроненергия.

Но с 570 млн. лв разходи за периода 2013-2017 г., свързани с ЕСТЕ, въпросната печалба губи своето значение.

Към началото на юни ТЕЦ „Марица-изток 2“ отново отчете загуба в сравнение със същия период от миналата година. Отрицателният финансов резултат за първото полугодие преди данъците достигна размер от 116 млн. лв.