ЕК може да осъди България за 330 млн. евро заради газов хъб „Балкан“

Сумата по делото, заведено от Европейската комисия срещу България, „Български енергиен холдинг“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната, може да достигне сума в размер на 330 млн. евро, заяви анализаторът от Атлантическия съвет Васко Начев пред БНР. 

Наказателната процедура беше образувана заради жалба на „Овергаз“ от 2011 г., а разследването започна две години по-късно.

Според Начев изходът от това дело може да се окаже „коледен подарък с негативни окраски“ за България.

„Тук е моментът да се каже, че има пряко отговорни за това, че България ще бъде осъдена със сума, по-голяма от 70 млн. евро, която министър Теменужка Петкова обяви в изслушване в Народното събрание“, подчерта Начев, като добави: „Тогава казаха, че не трябва да влизаме в извънсъдебно споразумение, където договорката беше да платим 70 млн. евро наказание, а да защитаваме националния интерес.

Според експерта българското правителство не успява да защити ефективно националния интерес и сега „има вероятност да бъдат платени не 70, а 330 млн. евро (максималната наказателна сума).

„Със сигурност тази сума ще бъде повече от 70 млн. евро. Не знам някой да е предложил извънсъдебно споразумение и то да е с по-тежък ефект, отколкото влизайки в съдебен спор и решение на съда. Няма такъв вариант“, заяви Начев, добавяйки: „Тук е добре да бъде казано, че „Газпром“ също влезе в извънсъдебно споразумение с ЕК, а не предпочете съда, защото си даде сметка, че там наказанието със сигурност ще бъде по-високо“.

Той предупреди, че действията на правителството, тези на парламента и на „Булгартрансгаз“ заплашват дори след плащането на глобата, ситуацията да остане непроменена.

„Тогава отново един играч ще притежава целия капацитет от възможности за пренос на газ, при което е много вероятно България отново да попадне в подобна ситуация“, прогнозира Начев.

Според анализатора при сегашните действия от страна на правителството и другите замесени участници, ще се стигне до момент, в който България ще има един участник, който транзитира газ през страната.

„Ако един играч на пазара, пък било той и „Газпромекспорт“, правителството смята, че може да изгради газоразпределителен център или хъб „Балкан“, тогава някой дълбоко не познава нещата или по-скоро тенденциозно се опитва да ги представи по-различен начин“, заяви експертът.

Според Начев България „чака газ от много места на хартия“, като очакванията са „огромни“, но реално, ако се разгледат възможните трасета, става ясно, че такива опции „не съществуват“.

„Интерконекторът с Гърция няма директен достъп до транзитната газопреносна система. Никой няма да иска да пренася газ, да го продаде на България и после да го купи от нея, за да го пренесе отново“, подчерта Начев.