ЦИД: Интерконекторът между България и Гърция - с основна роля за диверсификацията

Авторите припомнят, че усилията за построяването на интерконектора бяха практически замразени в периода 2009 - 2016 г., въпреки осигуреното частично външно финансиране и наличието на договорни задължения към консорциума "Шах Дениз". През изминалите две години и половина проектът бе доразвит, като много от пречките пред осъществяването му бяха преодолени. 

Съвместното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД вече е сключило дългосрочни обвързващи споразумения за доставки за малко повече от половината от капацитета на газопровода - 1,57 млрд. куб.метра/годишно, осигурило е държавна гаранция за половината от разходите за изграждането (110 млн. евро), както и финансиране от ЕС в размер на 84 млн. евро.

Договорено е и освобождаване от изискванията на Третия енергиен пакет, благодарение на което проектът може да се осъществи като нерегулиран газопровод. Компанията оператор започна и процедура по възлагане на дейности по инженеринг, проектиране и строителство.

Предвид равнището на резервирания към момента капацитет и изискваната от акционерите на проектното дружество възвращаемост на капитала, исканата такса за пренос все още е прекалено висока, за да може да привлече допълнителни доставчици на газ.

Ако находището Шах Дениз остане единственият източник, цената на преноса ще бъде твърде висока, в резултат на което газът от алтернативни източници може да надхвърли цената на руските доставки, още повече, че цените на "Газпром" се понижиха значително в периода 2016 - 2017 г.

Договорът за доставка на газ от Шах Дениз се базира на подобна на споразумението с "Газпром" ценова формула с индексирания към нефтени деривати. И, дори, ако последното бъде предоговорено, азербайджанският газ може да бъде неконкурентен в региона, се посочва в доклада.

Газопроводът Гърция - България би бил много по-привлекателен за доставчиците, ако проектът бе разработен по регулиран модел, при който да се използва пряко финансиране от ЕС в рамките на Механизма за свързване на Европа и по този начин значително да се намали газопреносната такса.

Макар и ключово, изграждането на интерконектора не е единствената предпоставка за развитието на конкурентен и ликвиден пазар в Югоизточна Европа. Доставчиците на газ не биха проявили интерес към региона, ако пазарът на природен газ не се интегрира посредством либерализация на преносните и транзитни газопроводи, част от коридора Юг - Север.

Регионалната стратегия за диверсификация на газовите доставки не може да се осъществи без пълното освобождаване на капацитета за трансграничен реверсивен пренос по Трансбалканския газопровод, който досега бе изцяло зает от "Газпром", отбелязват авторите на анализа.

Стъпка напред бе направена по време на октомврийската среща на Групата на високо равнище за междусистемно свързване в Централна и Югоизточна Европа през 2018 г., когато операторите на газопреносни системи се ангажираха постепенно да въведат реверсивен пренос по транзитните газопроводи в посока Румъния и Украйна. За пълната либерализация на регионалния пазар обаче е нужно много по-сериозно финансиране, както и политическа воля за спазване на споразуменията.

Това ще постави региона в по-добра преговорна позиция спрямо "Газпром" при предстоящото след 2020 г. подписване на нови договори.

Добър пример за подобно развитие са Прибалтийските държави и Полша, които вече имат завършен регионален газов пазар с изградени интерконектори и две нови регазификационни пристанища за втечнен природен газ.

Благодарение на това в Североизточна Европа се наблюдава значителен спад на цените на газа и отслабване на ролята на "Газпром", което засилва енергийната сигурност на региона и същевременно укрепва икономическия и политическия му суверенитет, посочват от Центъра за изследване демокрацията.

Наличието на достъпни доставки на природен газ е най-устойчивата енергийна алтернатива за България за замяната на твърдите горива (въглища и дърва) и електричеството като основни източници на топлинна енергия за домакинствата. Природният газ ще има ключово значение и при прехода към нисковъглеродна икономика. При всички сценарии за декарбонизация на производството на електроенергия до 2050 г., природният газ ще играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво в електроцентралите след 2030 г. Въпреки това, газовите централи също се очаква да излязат от системата преди 2050 г. заради цената на въглеродните емисии и растящата конкурентоспособност на производството от възобновяеми енергийни източници, сочат още изводите в анализа на Центъра за изследване на демокрацията.