ЦИД: Интерконекторът между България и Гърция - с основна роля за диверсификацията

Завършването на междусистемната газова връзка между Гърция и България ще създаде условия за диверсификация на доставките и повишаване на енергийната сигурност в района. Засилването на конкуренцията, обаче, не може да стане факт без пълната либерализация, диверсификация и интеграция на регионалните газови пазари. Това са основните изводи от анализа "Енергийната сигурност на Югоизточна Европа: ролята на газовата връзка Гърция - България", изготвен от Центъра за изследване на демокрацията. 

Югоизточна Европа продължава да бъде енергиен остров на европейския континент. Политиката на повечето страни в региона остава далеч от постигането на приоритетите на Европейския енергиен съюз, смятат авторите на анализа. Националните енергийни пазари са малки и фрагментирани и в повечето случаи зависими от Русия като външен енергиен доставчик.

Така, макар балканските държави да са енергийно най-бедните в Европа, населението им плаща едни от най-високите цени за вносни енергийни източници, което води след себе си сериозни обществени и екологични последици. На юг, ключът към по-висока енергийна сигурност на Югоизточна Европа е в България и в Гърция, а на север в Хърватия - всичките членове на ЕС и НАТО, се посочва в анализа.

За разлика от Румъния, която разполага със собствени енергийни източници, в България и в Гърция се открояват най-ясно проблемите пред енергийната сигурност на целия регион. В това отношение България играе ключова роля за разрешаване на дългосрочните регионални енергийни предизвикателства.

За да създаде условия за така необходимия прелом в регионалната енергийна сигурност, българското правителство, на първо място, трябва да доведе докрай либерализацията, диверсификацията и интеграцията на националния електроенергиен и газов пазар, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.

През последните десетилетия България подобрява енергийната си сигурност. Според Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 г., страната се нарежда на 51-во място сред 75-те най-големи енергийни потребители, като се изкачва от 73-тото си място през 2015 г. и се доближава още повече до средните стойности за страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Въпреки това, остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в четири основни направления.

Доброто управление в сектора е по-скоро изключение, отколкото правило, като краткосрочните политически цели надделяват над спазването на задълженията по подписаните с Брюксел стратегически документи, а прозрачността и последователността в публичния енергиен сектор остават ниски. Енергийната бедност е широко разпространена, тъй като равнището на доходите в България е далеч под средното за ЕС, а темповете на сближаване са бавни.

Енергийната ефективност е в процес на повишаване благодарение на европейското финансиране в сектора и държавните програми за саниране на жилищните сгради, но продължава да е под средното равнище в ЕС. Диверсификацията и либерализацията на енергийните пазари напредва с изключително бавни темпове, а най-силно монополизиран е газовият пазар, което спъва ключовата роля, която ще играе природният газ в енергийния преход и снижава конкурентоспособността на българската промишленост, допълват авторите на доклада.

Почти десетилетие след газовата криза през януари 2009 г., когато Русия спря снабдяването за целия регион в средата на зимата, България не успява да покаже решаващ напредък по осигуряването на алтернативен внос при сериозно прекъсване на доставките, се посочва в анализа. При това търсенето на алтернативни газови източници и маршрути за доставка трябваше да се превърне в основен приоритет, за да може страната да намали почти стопроцентовата си нефтена и газова зависимост от Русия.

Ако не бъде постигната промяна скоро, има вероятност прекъсването на доставките от 2009 г. и 2015 г. да се повтори, монополното статукво на вътрешния пазар да се запази, а цените на вносния газ да останат сред най-високите в Централна и Източна Европа, изтъкват от Центъра за изследване на демокрацията.

Чрез интерконектора Гърция - България от края на 2020 г. в България ще се доставят 1 млрд. куб. метра газ годишно от азербайджанското газово находище Шах Дениз. Този проект е от стратегическо значение, тъй като директно ще намали зависимостта на България и региона от Русия и ще ги постави в по-добра позиция спрямо "Газпром" при предстоящо подновяване на договорите, преговорите, за което вече започнаха под натиска на Европейската комисия, се отбелязва в доклада.