От 2005 до 2018 година енергийният регулатор (преди Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а днес Комисия за енергийно и водно регулиране) е извършвал регулярни проверки и одити на дружествата на ЧЕЗ България. Това коментира председателят на Комисията Иван Иванов по време на изслушване във временната парламентарна комисия, която анализира продажбата на дружеството.
Малко по-рано пред депутатите в комисията се изправи финансовият министър Владислав Горанов, който заяви поредна смяна на намеренията на правителството по казуса ЧЕЗ България, а именно, че държавата все пак няма да участва в сделката. Горанов уточни, че има достатъчно законодателни и регулаторни механизми за защита на интереса на гражданите.
По данни на Иванов от 2005 година досега енергийният регулатор е наложил санкции на обща стойност 14,5 млн. лева срещу ЧЕЗ България. Заведени са общо 207 наказателни постановления.
Той даде сведения и за най-важните проверки срещу дружествата на CEZ Group у нас. Сред тях са цялостният одит през 2013 година, както и проверката за изпълнението на инвестиционните заявления, направена през 2017 година.
Три са водените процедури за отнемане на лиценз на ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение. Две от тях са започнати и прекратени още през 2013 година. През 2014 година срещу разпределителното дружество отново е започнала процедура за отнемане на лиценз за прихващане на суми заради задължения на Националната електрическа компания (НЕК) към дружеството. Тогава прихващане извършиха и трите електроразпределителни дружества и съответно енергийният регулатор започна процедура за отнемане на лиценз и на трите дружества.
Към този момент процедурата е прекратена по отношение на EVN Разпределение и Енерго Про Мрежи. Регулаторът анализира случая на ЧЕЗ Разпределение сега. Този казус е малко по-сложен, защото дружеството не е платило нищо на обществения доставчик (НЕК) и в КЕВР искат да проверят дали в резултат на тези действия държавната компания не е била заплашена от изпадане в несъстоятелност.
Иванов поясни, че КЕВР няма правомощия по закон да се намеси в сделката днес, но може да контролира дейността на новия собственик, включително и да назначи особен управител на дружеството, ако не се спазват издадените лицензи.
"Регулаторът следи дейността на лицензиантите и няма индикации за никакви нарушения", каза още Иван Иванов.
Не се водят досъдебни производства или каквито и да било преписки срещу Гинка Върбакова и нейния съпруг Славчо, както и срещу тяхната фирма "Инерком България", каза по време на изслушването главният прокурор Сотир Цацаров. В прокуратурата обаче има сигнали за престъпна дейност към лица, свързани с Върбакови. Те най-общо са свързани с нарушения при лизингови договори.
През 2010 година е била заведена преписка и за организиранa престъпна група за данъчни нарушения срещу осмина души, сред които и Славчо Върбаков. Обвиненията срещу него са били прекратени през 2014 година. Обвинителен акт срещу останалите в престъпната група обаче е внесен от специализираната прокуратура в съда.
Цацаров поясни, че в края на февруари от ДАНС и от Президентството са поискали информация за Върбакови и "Инерком България". Тя е била предоставена в рамките на една седмица.
преди 6 години малиии ... тази мома на снимката ще скъса копчетата на ризата ... убава българка ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Никой не може да каже на държавата къде да си държи парите, в кои банки, нито какво да купуват с тях. Точно както и КTБ.Държавните пари в правилните банки, правилните банки с правилните кредити/покупки, на правилните частни фирми, с правилните активи, а тиквата незнаел. Незнаел, че нещо се продава, ама като дойде времето ще купува пак.. с "неговите" пари. От джоба... ама нашия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар