Тънкостта да регулираш свободния енергиен пазар

От декември бизнесът и синдикатите се оплакват от по-високите цени на едро на електроенергията, споменават се нови договори с търговци, в които цената е с между 30% и 60% по-висока. И всички настояват за намеса на свободния пазар, с мотива, че има нарушения.

Държавата не може да се меси в договорните отношения между участници на свободния пазар, каза преди време енергийният министър Теменужка Петкова. Тя обаче призна, че се готвят промени в законодателството, които ще доведат до по-добър контрол върху пазара.

Става дума за регламент на ЕС от 2011 г. (REMIT), който касае прозрачността на пазара на едро на електроенергия в общността. Досега страната ни не е имплементирала текстовете във вътрешното законодателство, защото реално свободен пазар – работеща енергийна борса, доскоро нямаше. Сега обаче тази грешка ще бъде поправена.

Европейският регламент дава насоки как да бъде наблюдаван пазара, но не от гледна точка на намеса, а контрол и защита от непазарни споразумения, манипулации и спекулации. В нормалните търговски отношения за такъв тип злоупотреби следят антимонополните комисии. Търговията с електроенергия обаче е специфична и затова в Брюксел решиха преди няколко години, че тези задачи биха се изпълнявали най-добре от органите, регулиращи енергийните пазари. У нас това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Какво предвижда регламентът REMIT?

Както на всеки друг пазар и тук търговията с вътрешна информация е изрично забранена. Регламентът посочва и какво е манипулация на пазарите – действия на лица, които причиняват „изкуствено ниво“ на цените, което не е обосновано с пазарните сили на търсенето и предлагането. Разглеждат се примери като фиктивни нареждания, разпространение на подвеждаща информация, включително и чрез медиите, която може да повлияе върху цените – например за състоянието на енергийните мощности или за резервите от енергийни ресурси, и т.н.

Текстовете предвиждат наблюдение на енергийния пазар на ниво ЕС, което се осъществява от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия – тя има поглед върху пазарите на електроенергия и газ в цялата общност. Тя събира данни за участниците на всички пазари в ЕС, което обаче не противоречи на правото на националните регулатори да събират допълнителни данни, които да гарантират прозрачност на енергийните пазари.

Съмненията за спекулация на енергийния пазар в България

Действията, които ограничават конкуренцията и картелните споразумения, по принцип са трудно доказуеми на всеки един пазар и сектор. Какво прави впечатление за енергийния пазар в България обаче? Според всички отговорни органи на пазара у нас има достатъчно електроенергия – дори и предлаганите от производителите на борсата количества не винаги се изкупуват.

Доскоро обаче на енергийната борса електроенергия предлагаха почти основно два производителя – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток“ 2, които участват на този пазар след нареждане от Европейската комисия. С тяхното участие на борсата Българският енергиен холдинг (БЕХ) избягва санкция заради злоупотреби на пазара.

И така – всички настояват, че достатъчно енергия на пазара има, но цените растат. Обяснението е ситуацията в региона – цената на електроенергията в Унгария и Румъния, а като цяло в цяла Европа, също се повишава в последните месеци и търговията у нас следва тези тенденции.

В същото време обаче участниците на пазара се оплакват, че енергия липсва. Но става дума за специфичната пикова енергия, тоест количествата за балансиране, липсват и по-гъвкави пакети, които да се търгуват на борсата.

Факт е обаче, че до скоро търговията на борсата беше доста осакатена – липсваше ликвидност, а и търговията се извършва само по схемата „ден напред“. Очакванията са, че през тази година ще стартира и търговията в рамките на деня, която да направи борсата по-атрактивна. 

От 1 януари 2018 година пък всички сделки с ток трябва да минават през борсата, което означава достатъчна ликвидност, а с по-големите търгувани количества електроенергия идва и надеждата, че конкуренцията до голяма степен ще изчисти повечето изкривявания.

При по-големи търгувани количества и опитите за манипулация няма да влияят толкова съществено на пазара.

Съмнения за спекулации вече има – през август 2017 г. АЕЦ „Козлодуй“ изтъргува съществен пакет – за 100 млн. лева, при съмнителни условия. Количествата електроенергия бяха разпродадени за минути, а за краткия период от време повечето търговците не са успели да реагират на изгодните условия, предложени от ядрената централа.

Така че регулация на пазара, дори и на свободния енергиен, е нужна, но въпросът е с каква хирургическа точност ще работи контролният орган, натоварен да следи за спекулациите. Защото след отварянето на електроенергийния пазар идва ред и на газовия.