Към 1 октомври, когато започва газовият сезон в Европа, българското газохранилище „Чирен“ е с почти пълен обем - около 83%, показват актуалните данни на „Булгартрансгаз“ за съхранението на природен газ у нас. От тях е видно, че в началото на месеца в съоръжението са нагнетени 456 млн. куб. метра, а плановете са до началото на ноември в хранилището да бъдат съхранявани почти 503 млн. куб. метра. За сравнение, към 1 ноември 2016 година количествата газ в хранилището са били 445 млн. куб. метра.
„Чирен“ е с циклична експлоатация – от април до октомври в него се нагнетява газът, необходим за гарантиране на зимното потребление. Активният сезон за добив на газ от него е от ноември до март. Данните показват, че сезонът на пълнене на „Чирен“ през тази година започва при 152,7 млн. куб. метра.
Общият обем на създаденото през 1974 година газово хранилище е 550 млн. куб. метра, а максималният дневен добив – 3,2 млн. куб. метра. При екстремни случаи максималният добив е 4,2 млн. куб. метра на ден, но това е само за ограничен период от време, преди да падне налягането. В същото време дневните нужди на България през зимата са около 10 млн. куб. метра на ден.
В момента „Чирен“ покрива сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната. Неговият капацитет обаче съвсем не е достатъчен за амбициите на страната да изгради газов хъб. Затова и в ход от миналата година са дейности по изграждане на нови сондажи, които трябва да удвоят капацитета на хранилището – до 1 млрд. куб. метра.
Тогава и дневният добив ще бъде увеличен до 10 млн. куб. метра, което трябва да покрие и нуждите на потребителите и ще гарантира непрекъсваемост на доставките за индустрията при криза. Целият проект е на стойност 230 млн. евро.
Част от плановете са да бъдат направени и 3D проучвания на Чиренската структура. В момента тече търг за избор на изпълнител по тези дейности, а прогнозната стойност на проекта е 10,4 млн. лева. Потенциалните изпълнители могат да подават офертите си до 19 октомври 2017 г.
Възможностите за съхранение на природен газ са ключови при реализацията на плановете за изграждане на газов хъб, както и при транзитирането на природен газ. Съоръжения като „Чирен“ позволяват нагнетяване на газ в летните месеци, когато потреблението е свито и цената по традиция е по-ниска.
Операторите на хранилищата могат да разчитат на тези количества през зимата не само за да гарантират потреблението, а и да спечелят от разликата в цената, която през зимата скача, подкрепена от търсенето.
Украйна, през която минава голяма част от транзита на руски газ за Европа, например има хранилища с общ капацитет от 31 млрд. куб. метра.
Половината от тези възможности все пак не се използват и страната има нужда от много средства, за да модернизира своята газопреносна мрежа, но именно благодарение на хранилищата Украйна успява да гарантира зимните доставки на природен газ, особено в най-студените дни, когато потреблението се покачва значително.
Реално именно газовите хранилища са сред най-важните съоръжения за реализиране на идеята за газов хъб. Съхранението на суровината може да се окаже и решаващо в надпреварата на България със съседните държави - Гърция и Турция, за доминиращата роля на газовата карта на Балканите.
За амбициите на София "Чирен" може и се окаже недостатъчно и отново да бъде възродена идеята за превръщането на почти изчерпаното находище "Галата" в газово хранилище.
преди 7 години Ся остава и газ да му намерите, ама не руски, щот лошо миришел... Требва да пробвате с местно производство - доста сте русофобите и сте доста п^ръдливи - може да опитате с а^нален газ да захраните хъба, дет ше ви построи ЕС... :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Всяко разпореждане "отгоре" е предпоследно...ама ти си купи акции от хъб"Балкан"...след години ше си милионер ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ем чи нали ЕС обеща да финансира изцяло българския хъб и едно от нещата за него беше разширяването на Чирен до 1 милиард куб.м.? Или вече има промяна в мнението и отношението на ЕС? отговор Сигнализирай за неуместен коментар