Чисто технологично новите екологични изисквания, които подготвя Европейската комисия с промяна в референтен документ, са изпълними за българските горивни централи. Въпросът е колко ще струва модернизацията и кой ще плати цената.
Този коментар направиха от Националната енергийна камара пред журналисти. Организацията е новосформирана и целта й е да се превърне във форум, на който да бъдат дискутирани енергийните проблеми, сред които либерализацията на енергийния пазар, адаптирането на България в европейския енергиен пазар и т.н.
Един от председателите на Камарата - Оливие Маркет, който е изпълнителен директор на AES България, отказа да коментира цената, която ще коства въвеждането на новите изисквания за сероочистване, азотни окиси и следене на емисиите на живак от въглищните горивни инсталации. Според оценката на енергийното министерство обаче става въпрос за сума от порядъка на 1 млрд. лева.
В Камарата обаче са категорични, че въглищата са необходими за осигуряването на сигурността на енергийните доставки. Те са местен добив, което е стъпка и към енергийна независимост. Оливие Маркет коментира, че в Брюксел трябва да има различен подход за различните държави. Другите възможности, които са по-трудни за извоюване са дерогация за страната или изключения за определени централи.
По отношение на плановете на Европейската комисия за по-широкото навлизане на зелената енергия в политиката от Националната енергийна камара коментират, че посоката действително е тази, но в момента, а и в средносрочен план въглищата са важни за постигане на енергийния баланс.
Именно това трябва да са аргументите на българските власти при преговорите по промяната на този документ, препоръчаха от Камарата и допълниха, че трябва да бъде търсена подкрепата и на други засегнати от плановете държави, сред които са Полша, Германия, Гърция и т.н.
Пред сектора в България стоят и други проблеми, за които Националната енергийна камара може да помогне, стана ясно още от срещата. Един от тях е пълната либерализация на електроенергийния пазар. От новата организация са направили официално становище във връзка с публикуваното резюме от доклада на Световната банка и като цяло подкрепят повечето предложения в него.
Председателят на Камарата Роберт Дик, който е и председател на Управителния съвет на EVN България, посочи, че трябва да бъде изработен механизъм за подкрепа на уязвимите потребители във връзка с отварянето на пазара, но мерките не трябва да бъдат натоварени с бюрокрация и администрация.
Според организацията енергийно уязвимите българи трябва да бъдат подпомагани чрез съществуващата система за социално подпомагане, а не чрез социална тарифа. Социална тарифа би поставила допълнителни бариери пред свободната търговия и ще направи реално свободния пазар непрозрачен, категоричен е Дик.
Сред членовете на Камарата има такива, които и в момента участват на свободния пазар, но и такива с дългосрочни договори, които по принцип са една от пречките за освобождаването на пазара.
Оливие Маркет обаче е категоричен, че технически и тези договори могат да бъдат включени на свободния пазар, но с различни компенсаторни механизми. Световната банка препоръчва т.нар. договори за разлика, което означава, че разликата между договорената в договорите цена и постигнатата на пазара ще бъде покривана от специален фонд. В случая с България това ще бъде Фондът "Сигурност на електроенергийната система".
Концепцията е добра, призна Маркет и допълни, че тя обаче има различни аспекти и трябва да бъде обсъдено как точно този механизъм ще бъде разработен за българските условия. Друга подобна схема е CRM, тоест плащане за разполагаемост, която е предвидена в последното предложение на ЕК за развитие на енергетиката - пакета "Чиста енергия".
По отношение на работата на енергийната борса у нас от Националната енергийна камара препоръчват да продължи работата за повишаване на прозрачността на работата на енергийната борса и да се увеличават продуктите, които се предлагат на нея.
В новата Национална енергийна камара в момента има осем члена - трите електроразпределителни дружества - EVN България, ЧЕЗ България и Енерго Про, конвенционалните енергийни производители AES "Марица Изток" 1 и "КонтурГлобал Марица Изток" 3, както и три асоциации на производители от възобновяеми източници - Българската фотоволтаична асоциация, Българската ветроенергийна асоциация и Асоциация Хидроенергетика.
Инвестициите, които те са направили в българската енергетика, са на стойност 5,5 млрд. евро, а осигурените работни места - над 10 хил.
Затова и от организацията настояват за устойчиво развитие на сектора, развитие на пазарните правила, но и с уважение към направените вече инвестиции. "Нашата цел е като цяло да допринесем с нашата експретиза за промяната на енергийния сектор", допълни още Оливие Маркет.
В организацията са отворени и за нови членове, които са активни на пазара и споделят основните му принципи.