Търси се План Б за българската въглищна индустрия

План Б, който да спаси българския въгледобив, обсъдиха представители на организации в бранша, производители и държавната администрация. В дискусията, организирана от Българската минно-геоложката камара, беше обсъдено намерението на Европейската комисия да бъдат увеличени рестрикциите по отношение на емисиите вредни газове от инсталации, използващи въглища и твърдо гориво като цяло.

Дебатът в Европа тепърва предстои - разговорите ще бъдат проведени през април, а в сектора се опитаха да прогнозират доколко страната ни може да защити позициите си във връзка с промяната.

Представителите на българския въгледобив бяха категорични, че новите, по-ниски лимити за азотните окиси, серния окис и живака, не могат да бъдат постигнати с наличните ресурси - финансови и технологични, и ще се наложи закриването на такива мощности. Едни от най-засегнатите ще са термичните централи и съответно енергийната система.

Това ще има огромен социално-икономически ефект, отчете бившият директор на АЕЦ Козлодуй, Валентин Николов, който е председател на Националния съвет за България на Световния енергиен съвет. Той посочи, че България няма заместващи мощности и ще бъде истинска криза за страната. Той препоръча да бъдат търсени съюзници в лицето на държави като Полша и Германия, в които въглищата също са широко застъпени за производството на електроенергия, както и да се потърсят дерогации от Брюксел за новити нива. Според Николов трябва да се търси и План Б за бъдещето на сектора и припомни, че ЕК е одобрила държавна помощ в размер на 1,7 млрд. евро за минната индустрия в Полша. Тези средства се използват за плащане на социалната цена от затварянето на мините в страната.

От синдикатите посочиха, че вече търсят подкрепа от свои европейски колеги. Валентин Вълчев от КНСБ поиска координирани действия от синдикати, производители и държавна администрация, за да бъде защитен българският интерес. 

Делисивков посочи, че вносът на по-качествени и калорични въглища не е решение, защото инсталациите трудно биха се адаптирали. Това крие риск за енергийната система за страната.

Зам.-изпълнителният директор на ТЕЦ Марица Изток 2 Пламен Николов обясни, че въглищата, които се изгарят в централата, са със съдържание на сяра между 1,8% и 2,8%. Според неговите изчисления това налага сероочистка до 98% на емисиите спрямо сегашните изисквания от 96%. "Няма такава световна практика, може би е постигнато в лабораторни условия, но няма практика", обясни той. Според него няма как да бъдат постигнати дерогации в тази област и единствената отстъпка, която можем да получим, е преходният период от 4 години за изпълнение на новото законодателство.

Валентин Николов уточни пред Investor.bg, че трябва да бъде направена оценка за въздействието на тази регулация и да се види какви инвестиции са необходими за нейното реализиране. Той беше категоричен, че спрямо записаното в договорите на AES Гълъбово и КонтурГлобал, Националната електрическа компания (НЕК) ще трябва да поеме тази сума. Тази оценка може да бъде използвана като коз в преговорите в Брюксел.

Николов призна още, че дори и да бъде постигнато известна отстъпка за България, тя ще бъде само временна и е нужна нова стратегия за енергетиката. По време на заседание на Световния енергиен съвет през миналото лято е било посочено, че след 2030 година енергетиката в Европа ще се гради на три стълба - възобновяеми източници, ядрена енергетика и газови централи, които да балансират системата, каза още Николов.

На тези три стълба да се изгради и обнови стратегия за развитие на българската енергетика, препоръча и енергийният експерт проф. Атанас Тасев. За него ЕК трудно би се поддала на натиск и документите ще стават все по-рестриктивни, затова България трябва да покаже ясен план за развитие, за да постигне успех.

Бившият енергиен министър Трайчо Трайков посочи, че трябва да се лобира активно в Брюксел за защитата на българския интерес. Той припомни, че ЕС далеч не е най-големият замърсител в световен мащаб, а с предприетите мерки всъщност иска да даде пример на останалите държави.

С приемането на цел за намаляване на емисиите с 80% до 2050 година Европа си постави доста амбициозна цел, а допълнителнити промени в системата за търговия с емисии (ETS) предвиждат допълнително съкращение с още 43% до 2030 година, отбеляза Владимир Топалов от "Подкрепа". Синдикалистът изчисли, че промените в ETS ще костват още 5 млрд. евро на индустрията.

От Асоциацията на българския въгледобив бяха категорични, че подкрепят "всяка екологична рационална инициатива", но предложението за намаляването на емисиите не е такова. Според председателя на организацията Иван Марков подобно решение няма да реши екологичен проблем, а ще създаде екологична катастрофа. Причината е, че със затварянето на термични централи и горивни мощности, ще се премине към изгарянето на дърва за отопление, например. За него обезлесяването е много по-съществен проблем.