Енергийна бедност или обща бедност ни пречи да си плащаме сметките за енергия?

Има ли енергийна бедност или говорим за обща бедност, която пречи на домакинствата да си плащат сметките за енергия? Това коментираха експерти на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) и Асоциацията на енергийните агенции.

Лияна Аджарова от Асоциацията припомни, че България е най-засегнатата от проблема страна в ЕС. У нас 30% от домакинствата се определят като енергийно бедни, а средното за общността ниво е 9 на сто. Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче контрира, че няма точна формулировка на енергийната бедност у нас и от средата на 2013 година е "изчезнало разумното говорене по проблема".

Институциите неглижират проблема, каза от своя страна Иван Хиновски от БЕМФ. Той посочи, че няма изработена дефиниция на понятието енергийна бедност, липсват и критерии за определяне на енергийно уязвимите домакинства. Сред основните причини за възникването на енергийната бедност са остарелият сграден фонд и забавената газификация, посочи той.

От БЕМФ предлагат създаването на специален фонд за енергийно подпомагане като част от мерките за справяне с проблема. Иван Хиновски посочи още, че е необходимо създаване на обсерватория за енергийната бедност или енергиен омбудсман, както и национална стратегия за защита на енергийно уязвимите домакинства.

Експертът посочи, че у нас над 1,5 млн. души живеят под линията на бедността, но енергийни помощи (за отопление през зимния сезон – б. а.) получават едва 254 хил. Не е ясно на какво основание останалите потребители са изключени от системата за подкрепа.

Хиновски посочи редица добри практики от Европа за подобряване на ситуацията - бракуване на стари електроуреди, "лични въглеродни квоти", които могат да бъдат продавани от домакинствата, грантове за подобряване на енергийната ефективност на сградите и други програми за социално подпомагане на уязвимите потребители.

Има много специфични и субективни фактори за енергийна бедност и това е проблем за изчисляване на броя на уязвимите домакинства, изтъкна и Калоян Стайков (ИПИ). Той даде за пример жилище в центъра на София, което е трудно да бъде отоплено, но не може да се каже еднозначно дали собствениците му са енергийно бедни. За експерта проблемът е общата бедност в страната, а не в разходите за енергия, които правят домакинствата. Уязвимите потребители трябва да бъдат подпомагани временно, за да не бъдат зависими, а истинската борба с енергийната бедност ще дойде от пазара на труда и повишаването на доходите като цяло на домакинствата, каза още той.

По време на дискусията експертите посочиха, че за определянето на енергийната бедност са нужни по-ясни критерии. От БЕМФ предлагат при определяне на уязвимите домакинства да бъдат вземани предвид различни фактори, като например притежаване на имот или скорошна продажба на имот, както и да се идентифицират домакинствата, които са в сивия сектор, и те да бъдат изключени от подпомагане.

Красен Станчев посочи още, че отоплението в големите градове не е рационално и предложи част от услугата на топлофикационните дружества да бъде приватизирана. Според него и помощите за бедност трябва да бъдат отпускани срещу "насрещни мерки".

Политиките на правителството по отношение на енергийната бедност са две - пряко подпомагане с енергийни помощи за отопление, за което за отоплителния сезон се отпускат общо 83 млн. лева, и програмата за саниране на многофамилни жилища, посочи Лияна Аджарова. Тя обаче коментира, че в санираните досега сгради няма проекти за промяна на отоплителните системи - за биомаса или природен газ, нито се преминава от вертикални към хоризонтални щрангове.

Аджарова посочи още един неглижиран от институциите проблем - замърсяването с фини прахови частици, което е резултат от изгарянето на дърва и въглища за отопление. "Само 2% от домакинствата се отопляват на природен газ, който е по-екологичен", каза още тя.

Експертът презентира и проекта REACH, предназначен за намаляване на енергийната бедност в Източна Европа. По нея са правени еднократни инвестиции в размер на 60 лева за домакинство (например за енергоспестяващи крушки). Тези средства са отивали за купуване на енергийноефективни уреди и изолация на прозорците. Годишно са спестени 129 лева от разходите за енергия, а емисиите въглероден двуокис са с 342 тона по-малко. За сравнение, енергийните помощи са 329 лева на домакинство за отоплителния сезон, а спестените разходи са нула.