На либерализирания пазар за тока излязоха главно стопанските потребители

Малцина са тези, които си спомнят преди колко време енергийният министър вече в оставка – Теменужка Петкова, обяви кои българи са „енергийно бедни“ и ще бъдат подпомагани по определена схема след преминаването им към свободния пазар на ток. Държавата възложи и плати на Световната банка да направи проучване и да изчисли цената на либерализацията, но и до ден днешен докладът не видя бял свят.

„Очевидно Световната банка е издала няколко варианта на доклад, очевидно по тези доклади има разминавания с министерството, поради което те не стигат по-далеч от администрацията“, каза по БНР Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ).

Според него либерализираният пазар много бързо напредна, защото обхваща над 50% от потребители в България, но само стопанските – средните и малки предприятия, но не и микрофирмите, и става все по-трудно задържането им на регулирания пазар.

„Ресторанти, хотели, цехове, вече са на пазара, защото имат изгода – по-малки сметки и пряк контакт с доставчика на услуга. В момента излиза от 5% до 10% по-евтино и възможността той да комуникира с него, като постига по-добри условия за неговите нужди“, обяви Антон Иванов.

По думите му няма готовност от страна на битовите потребители да се постигне договореност за цените.

„Търговците няма да им дадат голяма отстъпка – тя ще е под 5% и възможността да останеш на регулиран пазар е по-изгодно, защото си по-защитен и не си задължен да следиш някаква материя, която не ти е ясна и да попаднеш в някакъв капан, който не  можеш да прогнозираш“, посочи той.

Енергийният специалист смята, че „ролята на  държавата е възпираща по отношение на битовите потребители“, като целта ѝ е да запази един минимум дял на регулирания пазар, защото ако той изпадне под определен обем от доставки, ще стане изключително трудно да бъде управляван.

Иванов е категоричен, че „в момента, в който се избистри концепцията за така наречените „уязвими потребители“, това ще се промени“.

Затова е належащо да се вземе най-накрая решение по отношение на начина на подпомагане на онези, които са „уязвими потребители“, като се разбере и определи дали даден клиент е в категорията на платежоспособните.

Антон Иванов коментира и дългоочаквания доклад на Световната банка, който трябва да предложи модел за либерализация на пазара, а в него да бъде включен и въпроса за подкрепата на уязвмите потребители.

„Платихме на Световната банка да представи идеите ни, защото се съмняваме в способността ни сами да го направим. Защо толкова дълго този доклад не вижда бял свят, а ние знаем от министър Петкова, че е готов отдавна“, попита риторично експертът.

Той напомни, че са предвидени около 300 млн. лева за либерализацията на пазара, „което е много повече от първоначалните разчети“ и посъветва държавата да се потруди, защото могат да се вземат пари от европейските програми, които ще са много полезни в първоначалния момент.

По думите на Иванов единственото, което се казва на този етап, е „да изчакаме, без да се казва какъв е проблемът“.

Той подозира, че правителството преди да напусне ще „стовари доклада“ за довиждане и това според него не е коректно.

„Забявянето на предприети мерки в посока на либерализиране на пазара може да доведе до риск в бъдеще и той да „прегрее“ в някои свои части, преди да е въведен, което не трябва да се допусне", предупреди Антон Иванов.

И като пример посочи, че търговците в желанието си да се конкурират на регулирания пазар могат да  предложат условия, които са на ръба на възможностите им.

„Едно по-рязко изменение на пазарните условия ще се отрази негативно на някои от търговците, понеже нашият пазар е малък, това ще изкриви концепцията за прилагане на либерализиран пазар“, обяви той.

„Това, което беше дадено преди година, като общи параметри за „енергийно бедните“ беше доста разумно. Не беше толкова голям делът на уязвимите потребители, а и разходите за подпомагане на техните нужди не бяха толкова големи по отношение на общия пазар. Затова ме изненадва, че не се преминава към следващата стъпка, за реализация  на тази концепция, с което вече ще се отпуши пазарът за битовите потребители“, коментира енергийният експерт.

Антон Иванов е убеден, че ръст в цената на електроенергията от порядъка под 5% е логичен и може да се очаква увеличение, но това не трябва да се окачествява като скок.

„Ресторанти, хотели, цехове, вече са на пазара, защото имат изгода – по-малки сметки и пряк контакт с доставчика на услуга. В момента излиза от 5% до 10% по-евтино и възможността той да комуникира с него, като постига по-добри условия за неговите нужди“, обяви Антон Иванов.

По думите му „няма готовност от страна на битовите потребители да се постигне договореност за цените.

„Търговците няма да им дадат голяма отстъпка – тя ще е под 5% и възможността да останеш на регулиран пазар е по-изгодно, защото си по-защитен и не си задължен да следиш някаква материя, която не ти е ясна и да попаднеш в някакъв капан, който не  можеш да прогнозираш“, посочи той.

Енергийният специалист смята, че „ролята на  държавата е възпираща по отношение на битовите потребители“, като целта ѝ е да запази един минимум дял на регулирания пазар, защото ако той изпадне под един обем от доставки, ще стане изключително трудно да бъде управляван.

Но Иванов е категоричен, че „в момента, в който се избистри концепцията за така наречените „уязвими потребители“, това ще се промени“.