Успехи и провали на втория кабинет на Борисов

Пътното строителство на фокус

И през първия, и през втория мандат на правителството на Бойко Борисов пътното строителство беше на фокус. Разбира се, инвестициите в инфраструктура се развиха основно заради европейските средства, но реалното им усвояване започна именно по време на първия мандат на Борисов.

Кабинетът се насочи и към друга ключова инфраструктура – във ВиК сектора, метрото в София, свързана с околната среда, жп линии, спортни зали и стадиони и т.н., и мащабната програма за саниране на блоковете, строени по индустриален способ.

Освен с изграждането и ремонта на ключови и по-малки пътни артерии, правителството стана известно и с редовните ремонти на ремонтирани участъци, оскъпяване на проектите заради непредвидени разходи и редица непрозрачни процедури, а някои от скандалите се наложи да ги потушава Брюксел.

Заради промяната в характера на финансирането на пътно строителство през последната година кабинетът е принуден да отделя все повече пари от бюджета за целта. Сметките, че някакви средства от оперативната програма “Транспорт” 2014-2020 г. ще могат да се пренасочат към магистрала “Хемус” и тунела под Шипка, излязоха криви, тъй като и двата обекта не са част от основната пътна мрежа в Европа.

Първа беше магистрала “Тракия”. Строителството й започва през 1973 г. и за 10 години магистралата стига до Нови хан. През 1984 г. е изграден участъкът до Пловдив, а след промените всички правителства са правели по нещо – основно със заеми, но магистралата така и не беше завършена. Строителството на последните отсечки започна през 2010 г. с европейски пари и през 2013 г. магистралата беше завършена не без скандали и обвинения в непрозрачност.

В края на 2015 г. беше открита за движение и магистрала “Марица”. Беше изградена и магистрала “Струма” в частта й до Благоевград и от Сандански до Кулата. В момента тече строителството на отсечката от Кресна до Сандански, остава да се уточни преминаването през Кресненското дефиле, в противен случай България ще трябва да възстанови на европейските власти парите за цялата магистрала.

Реално през последната една година се работи активно и по магистрала “Хемус”. Стартирани са няколко тръжни процедури, като плановете са около 2020-2021 г. магистралата да бъде завършена.

Кабинетът процедира и за две други магистрални отсечки – София-Калотина и Русе-Велико Търново, за които текат отчуждения и процедури за подготовка на проектите. Завършен беше и друг важен пътен проект - Западната дъга на софийския околовръстен път, както и Северната скоростна тангента, които свързват магистралите "Струма", "Люлин" и "Хемус".

В жп сектора инвестициите се концентрираха в направлението от границата със Сърбия към Пловдив и оттам към турската граница и към Бургас. Другото ключово направление – Видин-София, засега остава без финансиране и изглед да бъде ремонтирано в близко бъдеще.

Програмата за саниране е обаче може би най-голямата гордост на кабинета, използвана и като коз в кампанията преди президентските избори. В момента в нея са включени около 2 хил. жилищни блока, като още толкова са одобрени и чакат финансиране и стартиране на дейности.

По принцип регионалният министър Лиляна Павлова съобщи при представянето на бюджета на министерството, че и за следващата година са заложени средства за продължаване на програмата. Ако обаче партиите в парламента не се договорят и бюджетът за 2017 г. не бъде приет, продължението на програмата вероятно ще се отложи.

Мащабното строителство по време на двата мандата на Борисов съвпадна с доста тежък период за строителния сектор заради кризата. Строителните програми на правителството обаче не доведоха до по-широк положителен ефект върху бранша. Големите поръчки по правило са “резервирани” само за няколко големи фирми, а по-малките разчитат основно на по-малките процедури за ремонти и енергийна ефективност, както и да станат подизпълнители.

През последните години секторът изпадна в тежка зависимост от европейските средства и парите на държавата и общините и неколкократното спиране на оперативни програми доведе буквално до катаклизми и фалити на фирми (основно подизпълнители).

Предстои да видим и дали и как ще бъдат довършени някои  ключови процедури, включително и за тол системата, и как ще премине прегледа на европейските програми догодина, от който зависи отблокирането на резерв от над 1 млрд. лева, предвид, че темповете на усвояване на средствата са по-бавни от очакваното.