Големите енергийни проекти започват все повече да ни заобикалят, каза енергийният експерт Славчо Нейков пред БНР. Неговият коментар беше свързан с казуса АЕЦ „Белене“ и повдигнатите обвинения срещу двама бивши директори на Националната електрическа компания (НЕК) за неизгодна сделка с оборудването за централата.
Нейков смята, че обвиненията срещу Любомир Велков и Мардик Папазян съдържат съвсем конкретни числа и оценка на нанесените щети, а зад тях стои „дългогодишен труд“.
Темата за АЕЦ „Белене“ е много комплицирана - връзките са сложни и периодът е много дълъг – седем правителства се занимават с този проект, допълни още експертът.
По повод очакваната нова анкетна комисия, която да сформира Народното събрание, Нейков припомни, че в последните три парламента е имало комисии, които са разглеждали казуса. Тяхната работа обаче е приключвала с провал.
„Извън парламентарната комисия по енергетика, всички останали комисии (в областта на енергетиката – бел. ред.) са по-скоро в областта на политическата лирика“, категоричен е експертът.
Нейков посочи, че Народното събрание не се съсредоточава в проблеми, които зависят от тяхната компетентност, като например създаването на цялостна енергийна стратегия или Парижкото споразумение за изменението на климата, което ще влезе в сила на 4 декември 2016 година.
По-късно днес депутатите трябва да се съберат на извънредно заседание, на което да решат дали ще прекратят гласуваната миналата седмица „предизборна ваканция“. Като точка в дневния ред на заседанието е и създаването на анкетна комисия, която да провери проекта за изграждането на втора ядрена централа у нас в периода от 2006 година до септември 2016 година.
Искането за създаването на комисията беше внесено в деловодството на парламента на 7 октомври 2016 година, а под него сложиха подписи 51 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и парламентарната група на „България без цензура“.
В мотивите си вносителите признават, че множество парламентарни комисии са работили по казуса, но пълна документация за проекта е събрана едва до 2009 година. Депутатите искат и повече информация по Арбитражното дело, с което България беше осъдена да плати 620 млн. евро на „Атомстройекспорт“ за поръчано, но неизползвано оборудване за централата.