Карел Крал: За либерализацията на енергийния пазар се говори с повече емоция

За либерализацията на енергийния пазар в България се говори с малко повече емоция, а решенията трябва да бъдат прагматични, коментира регионалният мениджър на ЧЕЗ България Карел Крал пред Investor.bg. Той разкри и какви са очакванията от отварянето на пазара, какво да очакват потребителите и какви са плановете на дружествата на CEZ Group в България.

В България постоянно се спекулира, че цената на електроенергията ще се повиши или ще се намали след либерализацията. Каква е вашата прогноза?

По отношение на цените няма връзка между отварянето на пазара и цената като цяло. Цената на електроенергията ще бъде разделена на няколко части. Едната е свързана с доставката и разпределението, която завинаги ще си остане регулирана. Другата част, която всъщност никак не е малка и расте непрекъснато в цяла Европа, е свързана с данъци, такси, подкрепата за зелената енергия. Дори и с либерализацията на пазара този дял от цената ще продължава да расте. И последната част от цената е на самата електроенергия. Тя вече зависи от производителите, от пазара на едро на електроенергията. Така че - конкуренцията е налице, цената не се определя от регулатора, но зависи изцяло от развитието на пазара на едро и от цените в Европа. България не е изолирана и случващото се на пазара е свързано с регионалните пазари в Сърбия, Гърция, Румъния, Унгария, а дори и в Германия. Ако цената на едро в Европа расте, което е малко вероятно, дори и с либерализацията на пазара, цената на електроенергията ще се повишава и в България.

Към либерализацията в България се подходи малко емоционално, а това е прагматичен процес. Преди всичко тя ще даде възможност на потребителите да изберат своя доставчик на базата на комплексната услуга, в която цената действително играе голяма роля, но не е основното. 

Една от най-ясните ползи от отварянето на пазара е именно ясното разделение на отделните елементи на цената на електроенергията.

Как очаквате, че ще протече либерализацията на пазара в България и какво ще се случи с регулирания пазар?

Мрежовите услуги ще останат регулирани - те са естествен монопол и единственият начин той да бъде разрушен е да се позволи изграждането на нова мрежа до вече съществуващата. В това няма икономически смисъл. Определянето на цената на тази услуга  вече трябва да е математическо, а не политическо упражнение. Не е лесно, но трябва да се определя от формули, да зависи от направените инвестиции в мрежата.

На следващо място нормалното функциониране на енергийната борса е абсолютно необходимо, за да може да се отвори пазара - доставчиците трябва да има от къде да купят нужното електричество на цена, която удовлетворява клиентите им.

По отношение на регулирания пазар целта е стъпка по стъпка да отпаднат всички регулации, но в Европа има само няколко държави, в които регулираният пазар е премахнат изцяло. Един от примерите е Чехия, където цената на самата електроенергия се определя изцяло на пазарен принцип. В другите държави от ЕС все още има някакво ниво на регулации за малкия бизнес и домакинствата.

За ЧЕЗ България отварянето на пазара ще се отрази в няколко насоки. Електроразпределителното дружество ще си остане под регулация. Но имаме и две електроснабдителни дружества – ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Трейд. ЧЕЗ Трейд е специализирана в търговия с електроенергия на пазара на едро и обслужва големи клиенти. ЧЕЗ Електро обаче освен краен снабдител е и търговец и ще можем да предлагаме оферти и на бита и малките предприятия и на свободния пазар. Абонатите ще търсят няколко неща – конкурентни цени, но и добро качество на услугата. Има голяма разлика дали доставчикът е малка компания само с няколко клиента или има хиляди абонати.

Какви трудности виждате пред процеса на отварянето на пазара?

В момента на теория всеки може да избере свободно своя доставчик, но потребителите ще го направят, когато цената на свободния пазар е по-добра от тази на регулирания. И тук идва въпросът за кроссубсидирането на пазара - между домакинствата и бизнеса. Регулаторът направи важна стъпка в тази насока и намали кръстосаното субсидиране, но то продължава да съществува. Именно това може да се окаже фактор за малкия бизнес да напусне по-бързо регулирания сегмент, което пък ще доведе до повишаване на цената на електроенергия на регулирания пазар.

Всъщност очаквам през следващите няколко месеца стопанските потребители, особено тези с по-голямо потребление, да напуснат регулирания пазар и да потърсят доставчик на свободния пазар. Домакинствата обаче все още нямат реални икономически стимули за промяна. Разликата в цената е толкова малка, че административните трудности за избор на нов доставчик, подписването на нов договор, правят незначителни реалните спестявания.

И сега очакваме модела на Световната банка за отварянето на пазара...

Да, той е готов, обаче все още не е публичен. Представени ни бяха само някои основни момента от него - общ поглед как трябва да изглежда либерализираният пазар. Според мен обаче липсва пътната карта как да бъде постигнато това. Честно казано, крайният резултат, дизайнът на пазара не е трудно да бъде изготвен, но има още много неща, които трябва да бъдат направени и очакваме процесът да бъде описан. Според презентацията, която ни беше представена, всичко ще минава през енергийната борса, не е ясно нито кога, нито как ще бъде постигната тази цел. Ако това стане веднага, при съществуващото кръстосано субсидиране на пазара, това ще доведе до ръст на цената на електроенергията, което пък ще донесе социално напрежение. Енергийното министерство и регулаторът трябва да действат много внимателно, така че обществото да приеме промяната.

Как оценявате представената схема за подпомагане на уязвими потребители, която е част от модела?

В много държави няма подкрепа за уязвими потребители. За мен най-важното е подкрепата да бъде директна - от държавния бюджет за потребителите. Това е основното, когато трябва да бъдат защитени потребители, които не могат да платят за комуналните услуги - водоснабдяване, отопление, електроснабдяване и т.н. Когато подкрепата е директна – от социалното министерство за потребителите, се избягват административни трудности, грешки и всичко, което би усложнило процеса. Именно министерството може да каже, че даден потребител има нужда от подкрепа, за да покрие сметките си. Това не е задължение на компаниите, които предоставят услугите - ние не можем да кажем "Да, вие имате нужда от подкрепа" или обратното.