АЕЦ „Белене” – накъде след арбитража?

Арбитражният съд в Париж отсъди Националната електрическа компания (НЕК) да заплати половината сума от иска на руската компания "Атомстройекспорт" за поръчаното, но незаплатено оборудване за АЕЦ "Белене". Така НЕК ще трябва да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро. В замяна компанията ще получи оборудването, заяви енергийният министър Теменужка Петкова.

След решението на Арбитражния съд последва вълна от коментари на енергийни експерти и политици по основния въпрос – какви са вариантите пред България с готовото оборудване. Може ли с него да се строи АЕЦ "Белене" или да се търси продажба?

За България ще е най-изгодно да направи и АЕЦ „Белене“, и нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Това коментира пред журналисти по време на ядрената конференция „Булатом“ Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум и изпълнителен директор на "Риск Инженеринг". Вижте и други коментари по темата.

Делян Добрев: Решението на арбитражния съд за АЕЦ "Белене" е справедливо

Решението на Арбитражния съд е справедливо. Това заяви пред БНТ председателят на комисията по енергетика в парламента и бивш енергиен министър Делян Добрев. Това е сумата на неплатените фактури до изтичането на споразумението между българската и руската страна през март 2012 г. 

Арбитражният съд е потвърдил правотата на българската позиция, че няма сключен договор за строеж на централа, а само споразумение, което вече не е валидно. Добрев уточни, че още през 2008 г. правителството на тройната коалиция е трябвало да откаже авансово плащане, което е щяло да предотврати производството на оборудването за Белене и съответните плащания, които са над 1 млрд. лева.

Още тогава е било ясно, че НЕК няма пари да плати проекта, обясни Добрев. Мощността е изчислена на стойност над 10 млрд. евро, от които българската компания е трябвало да инвестира половината, а финансовото ѝ състояние не позволява това.

Впоследствие и двата стратегически партньора, които са се интересували от проекта за ядрена мощност - германската RWE и американската SHBC, се отказват, припомни той историята на прекратения проект за нова ядрена централа.

Румен Овчаров: Нищо положително няма в отсъденото по делото

Бившият енергиен министър Румен Овчаров е на противоположната позиция. Той е категоричен, че ако казаното от премиера Бойко Борисов е вярно и получаваме само един реактор, то няма нищо положително в отсъденото по делото.

Пред bTV Овчаров отново защити тезата, че България е щяла да спечели много, ако не беше спряла проекта. Според него сега същите мощности са инсталирани под формата на фотоволтаици, които са в пъти по-скъпи. 

Ще се превърнем в продавачи на ядрено оборудване без да произвеждаме ядрена енергия, заяви още експертът.

Трайчо Трайков: Оборудването може да бъде продадено и да бъде намалена загубата

Решението на Арбитражния съд за делото между НЕК и Атомстройекспорт e максимално близко до оптималното отсъждане за България при създаделите се обстоятелства, заяви друг бивш енергиен министър.

Пред Bloomberg TV Bulgaria Трайчо Трайков каза, че реално ще бъде изплатено оборудването за ядрения реактор, поръчано от правителството на Тройната коалиция до 2008 г. - поръчка, която той завари в първия кабинет на Борисов като енергиен министър.

Според Трайков оборудването може да бъде продадено и да бъде намалена загубата, но въпросът е на каква цена, каза той, като добави, че това ще бъде тест на уменията на България да защити своя интерес. 

Кирил Цочев: Правителството да потърси незабавни преговори с руската страна за компромис 

Българското правителство трябва да потърси незабавни преговори с руската страна за компромис след арбитражното решение, с което страната ни бе осъдена да заплати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро. Това смята Кирил Цочев, депутат от АБВ и член на парламентарната комисия по енергетика. Пред националното радио Цочев посочи две възможности за споразумение.

Има вариант "Русатом" да инвестира в проекта като частен такъв, българската страна да го продаде с всички лицензии като на частен инвеститор, който да го реализира на свой риск и да търси друг стратегически партньор, както беше в началото на проекта с германската RWЕ, която в последствие се отказа. Друг вариант, според него, е това оборудване да бъде преговаряно пак с "Русатом", които имат обекти в Индия, Иран, Йордания, но тази препродажба няма да бъде на цена 550 млн. евро, а най-вероятно двойно по-ниска.

Според Цочев разходите по делото най-вероятно ще достигнат сумата от 70 млн. евро и така искът ще достигне стойност около 620 млн. евро.

Цочев смята, че са необходими "много активни действия в момента" и да се търси диалог с руската страна, както и да се отиде на място, за да се установи какво е произведено и какво ще приемем.

По повод предложенията оборудването да се монтира в централата в "Козлодуй" Цочев коментира, че е абсурдно мисленето, че това може да стане поради няколко причини. Инфраструктурата не позволява такова оборудване да отиде там, а и трябва да минем и през целия цикъл на разрешителни, подчерта той.

В момента отново се водят разговори за инсталиране на реактори на "Уестингхаус" на площадката в Козлодуй, посочи Цочев и определи технологията като "компрометирана" заради проблеми в хидравличната помпа за охлаждане на реактора.

Проф. Атанас Тасев: България има шанс дори да спечели от руските реактори

България има шанс дори да спечели от руските реактори, защото те са произведени нови и още са в гаранция, коментира проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, пред в. „Труд”.

След решението на Арбитражния съд по делото за АЕЦ „Белене“ между България и „Русатом“ се оказва, че дяволът не е толкова черен, колкото очакваха мнозина. Дори е много бял, казва експертът. Когато управляваш един процес, има два сценария. Единият е да максимализираш печалбата, а другият - да минимализираш загубите. В случая с това дело, в което съдът отсъди сумата от 550 млн. евро, загубите са минимализирани, според експерта.

По думите на Тасев реално ние нямаме загуба в този случай, защото първоначалната претенция на руската страна беше за 1,2 млрд. евро. Разликата между отсъдената сума и претенцията е за пропуснати ползи. Това, че е отпаднала тази претенция, е добрата новина, смята той. Какво ще се случи оттук нататък, решава правителството. "Поръчали сме си улук за къщата, а после се чудим какво да правим с това оборудване - това си е наш проблем, но имаме нов улук и пазар на улуци. Опциите са много", коментира той.

Ако се намери инвеститор, може и да се продължи проектът, но е много трудно, защото дори само като проект „Белене“ е много сложен. Допускам и такъв вариант, но е по-малко вероятен", допълва експертът.

Другият вариант е да се договорим с производителя, защото много важно е това оборудване да носи гаранции. Ако то е сертифицирано, можем да го продадем някъде, защото то струва доста пари.

Проф. Тасев предполага, че все още имаме гаранция върху самото оборудване. Това означава, че можем да го продадем не като скрап, както предишното оборудване на „Белене“, а като ново. Между другото известно е, че Русия строи аналогични централи, и то в Иран, във Виетнам, в Индия. Има място, където руската страна при определени условия да пласира това оборудване при взаимно изгодна цена. Това означава, че при добро стечение на обстоятелствата не само може да не загубим, но дори и да спечелим от тази работа, казва енергийният експерт.

Топката вече е в полето на министерство на енергетиката. Лично аз, ако бях в позиция да решавам, бих довел докрай строителството на централата в Белене, защото предимствата са много повече. В този случай обаче бих разработил няколко варианта и бих ги предоставил на министър-председателя, като поставя на първо място варианта да се договорим с руската страна тези реактори да бъдат предоставени за нова площадка в рамките на Руската федерация, защото там има такива проекти. Едно такова решение може да бъде изгодно и за двете страни, защото ние можем да спечелим финансово, а руската страна - по друг начин.

"Това оборудване има своята друга стойност. Проектирането и производството на реактори отнема страшно много време и ако има чисто нови, неексплоатирани и в гаранции, означава, че един проект за нова площадка може да се реализира предсрочно и да се изведе в действие, при това с години по-рано. Руснаците биха имали само полза от подобна сделка, защото предсрочното въвеждане на нова централа само ще генерира печалби. 16 млрд. киловатчаса електроенергия годишно, при 15% печалба, това е златна кокошка. За две години това оборудване ще си върне парите на половина, ако не и повече", казва още Тасев.

Това е оптималното, което България може да постигне в този казус. Приказките, че тези реактори може да се използват в АЕЦ „Козлодуй“, не са невъзможни, но е прекалено сложно, поради хиляди технически причини, за които не само аз, но и много други колеги експерти са се произнасяли, завършва коментара си проф. Тасев.