Св. Иванов: Очаквам отваряне на газовия пазар в България

Какъв газ биха предлагали новите играчи, които очаквате да се появят на българския пазар?

Източникът на газа в случая на е важен, а по-скоро кой е доставчикът. Газът може да идва от едно и също находище и някъде по пътя да е разменен за други количества. И под натиска на западни комапнии пазарът може би най-накрая ще се отвори. Възможности има - и от север, и от юг, за реална или виртуална търговия.

Технически възможна ли е виртуалната търговия?

Да, разбира се. Тя се случва на много места в Европа и не виждам защо да не може да се случи и в България. В крайна сметка виртуалната търговия не е въпрос на нищо друго, освен разписани правила и внедрени софтуерни решения. Възможности има за доставки както от юг - от Гърция и Турция, така и от север - от Румъния.

Дали Русия ще допусне такъв вариант?

Няма случай, при който настанил се на пазара монополист, доброволно да сдаде позицията си. Но има правила и тези правила трябва да се спазват.

С какво българският пазар привлича чуждите газови компании?

Привлича ги не толкова пазарът, колкото географското положение на страната, чрез което могат да бъдат осъществявани и транзитни преноси към други пазари. С нуждата от диверсификация на доставчиците много се спекулира, а има един фактор, на който никой политик не обръща внимание - българският пазар е с трайна тенденция за намаляване на търсенето на природен газ.

Причината са редица сгрешени политически решения. През 90-те години потреблението беше около 7, 2 млрд. куб. метра природен газ. След настъпването на криза в производството на торове, циментовата индустрия, стъклопроизводството и други области, потреблението беше редуцирано до 3 млрд. куб. метра и си стои все на това ниво.

В последните 10 години единственият сегмент, който има ръст и поради този факт българският пазар не се приближава до нулата, е секторът на дистрибуция на природен газ. Ако има подходящи условия за неговото развитие, там е най-големият потенциал. В Европа перспективите за развитие на сектора на дистрибуция клонят към нула, защото там газификацията е постигната. В България обаче сме свидетели на неподходящи условия за развитие на дистрибуцията на природен газ, поддържани дълго време изкуствено от държавата.

Ако имате един пазар, който е само 3 млрд. куб. метра, никой няма да прояви интерес към него и не разбирам защо българските политици търсят газ откъде ли не, а не се замислят първо да направят по-атрактивен местния пазар. Ако има сериозно търсене - газът сам ще намери пътя дотук. Не е никакъв проблем пред предприемачите да намерят източници на доставка, пътища за транспорт и начините, по които ще влезе.

Няма държава с важна за света газова инфраструктура, а собственият й пазар да не е развит.

Какъв потенциал има развитието на сектора за дистрибуция?

Ако ние сме нормална европейска държава, следвайки европейските тенденции, можем да очакваме поне 1,5 млрд. куб. метра увеличаване на потреблението - от  битовата газификация, болници, училища, детски градини. Ако вътрешният пазар бъде развит по правилен начин и достигне до 5-5,5 млрд. куб. метра, интересът към него ще бъде съвсем различен.

Когато пазарът е с такива малки размери и с тенденция към непрекъснат спад, не може да има големи успехи в диверсификацията. Първо трябва да се обърне внимание на развитието на вътрешния пазар, той трябва да бъде интересен за инвеститорите, за да може да се случи диверсификацията на източниците.

Може ли да бъде реализирана амбициозната идея за изграждане на газорапределителен център у нас?

Във всяка идея може да се открие възможност, но за газов хъб трябва да бъдат реализирани няколко неща. На първо място това е добре развита газова инфраструктура - газопроводи и хранилища. Няма как да търгувате с газ, ако нямате някакъв буфер, с който да можете да покривате пиковете в определени моменти - и горните, и долните. Когато търсенето е ниско, трябва да имаш възможност да нагнетяваш и обратно - когато е високо, да задоволяваш по-високото търсене.

Трява да има газ и различни източници на доставка и не на последно място - всичко трябва да бъде много прозрачно - с платформи, при които да са ясни номинации, покупки, сделки.

Конкурентна ли е идеята ни на плановете на Гърция да бъде водещ играч в региона на фона на разработването на находищата в Кипър и Израел?

Находищата в Средиземно море са много интересни, но са в по-средносрочен план, защото при тях производство още няма. Гръцката газопреносна мрежа има доста свободен капацитет. Нека има конкуренция, но мисля че България е с по-благоприятно географско разположение. Един газопровод през Черно море може да създаде един такъв проект в България, но е нужно и развитието на вътрешния пазар, защото за такъв хъб е необходим много опит, експерти. Това трябва да е част от ежедневието на тази индустрия.

В момента в България преносната мрежа достига до едва около 25% от българските общини. Средните нива в ЕС са 70-80% от общинските центрове са присъединени към газопреносната мрежа. Нека първо това да направим. Говорим за инвестиции в размер на около 350-400 млн. евро, което едва ли е проблем за "Булгартрансгаз" и може да се случи в 5-7-, максимум 10-годишен период.

Правителството залага много и на местния добив. Как оценявате потенциала?

Във всяка интересна геоложка структура има надежда за находка до последния момент. Има няколко индикатора, които показват, че имаме основание да очакваме нещо в Черно море. Блоковете се разработват от големи компании, с много опит на много места по света. Те обаче могат да си позволят риска и да похарчат много средства в тези блокове, защото на други места вече са открили.

Но все пак, виждайки, че тези компании се придвижват напред - от фаза във фаза, очевидно шансовете все още съществуват. Черно море е един от басейните, който е най-малко проучен, така че не е изключено да има изненади.

Във вътрешността на страната търсят няколко компании, включително и "Овергаз", но няма впечатляващи резултати. В този бизнес обаче инвестициите са в пряка зависимост от цените. Ако цените продължат да падат, може би интересът няма да е толкова голям, но тези, които са започнали, ще довършат проучванията, защото в противен случай ще загубят повече. Имаме и в момента достатъчно алтернативи.

Всъщност газ има достатъчно - някои спекулират с тази тема. Днешните запаси могат да стигнат, при запазването на днешното ниво на потребление, за поне 100 години. Ръстът на брутния вътрешен продукт на почти всички големи икономики е с по-бърз темп от ръста на потреблението на енергия. Това означава, че икономиките стават по-енергийно ефективни и независимо от бързото развитие на човечеството, откритите запаси са достатъчни за повече от 100 години.