Николай Денков: Ще променим учебното съдържание и представянето му

Направен е преглед на програмите и на учебното съдържание и вече има ясни заключения къде са най-големите проблеми. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Николай Денков по БНР в навечерието на 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Той акцентира и върху извънкласните дейности и дискусията за продължителността на учебната година.

„Ще положим много усилия, за да ги променим, така че ученици и учители да имат по-комфортна среда, в която да учат“, заяви Денков. И подчерта, че образованието е сравнително консервативна система и затова са необходими поне 2-3 години, за да се видят реални резултати, което подсилва изискването промените да стартират изключително бързо.

"Освен промяната в съдържанието, трябва да променим много и начинът, по който се представят материалите", уточни просветният министър. 

По повод резултатите от организираната от Министерството на образованието и науката електронна анкета сред учениците във връзка с прегледа на учебните програми министър Денков коментира, че математиката е била очаквана като проблем, но в хода на обсъжданията и анкетите е станало по-ясно къде са проблемите - в определени класове и учебници. Той посочи също, че много тежък е преходът от обобщените предмети като "Човек и общество", "Човек и природа" към разделените предмети - история и география, химия и физика. Общите се приемат много по-добре от децата, дори единият от тях - "Човек и природа", се оказва много интересен за тях, след разделянето се оказва, че това са от най-проблемните предмети. Това е един от изводите, който не беше очевиден отначало, коментира просветният министър. Като друг проблем той посочи и много академичния стил на учебниците.

„Оттук нататък въпросът е как да оправим програмите“, посочи Денков. И даде пример с математиката. Според него част от материала може да бъде сменен съществено и даже премахнат, без от това да загубят учениците. Друга част от материала трябва да се премести в по-горни класове, посочи той. Министърът каза също, че в материалите по физика, математика, химия, биология трябва да се търсят по-прагматични обяснения с примери и с това, което децата могат да си представят.

Относно продължителността на учебната година Денков заяви, че активно се води дискусия.

„Нашата учебна година е най-късата спрямо всички останали държави в ЕС, включително и в съседните страни, и разликата е значителна - с една четвърт по-малко от средната като задължителни часове за обучение на децата“, коментира просветният министър.

Подумите му децата в България учат месеци по-малко, отколкото техните връстници в ЕС. „Много трудно е да се навакса тази разлика. Затова идеята е да се започне седмица по-рано, например на 7 септември, и да има по-ритмичен цикъл учене-ваканция. Да има ноемврийска ваканция, както има в много от държавите, да е по-дълга междусрочната ваканция. Освен това да има допълнително две седмици в края на 1 до 6 клас, които да бъдат използвани за затвърждаване на материала, за проектно обучение, за излизане сред природата, обясни министърът. Това означава от 1 до 3 клас да учат до 15 юни, а от 4 до 6 клас - до 30 юни“, уточни той. 

Относно обучението на децата на украинските бежанци у нас Николай Денков каза, че последната информация е, че родителите на малко на 1300 деца са подали заявка да бъдат включени в българското училище, като от тях 523 вече са включени в образователния цикъл, а за останалите проблемът е свързан с ваксинационния цикъл. Той посочи, че украинското министерство на образованието е създало всеобхватна система, чрез която онлайн учат всички украински деца, независимо в коя държава се намират.

„Ако войната продължи, за следващата година без особен проблем бихме могли да поемем всички деца в училищната мрежа“, коментира просветният министър. Той посочи, че по отношение на детските градини проблемът е по-особен и в момента се работи за създаване на родителски кооперативи, и за украинските, и за българските деца.