33,1% от хората на възраст между 30 и 34 години в България имат висше образование, показват данни на Евростат за 2017 година. За сравнение в ЕС този процент е 39,7.
Проучването на статистическата агенция е във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие на образованието, които са насочени основно към осигуряване на достъп до качествено образование през всички етапи на живота. И младите, и възрастните хора трябва да имат нужните умения за пазара на труда, достойна работа и възможност за развитие на предприемачеството, посочват още от Организацията.
Сред показателите, които се следят от Евростат по повод целите за образованието на ООН, е ранното напускане на образователните структури. От данните за България е видно, че през 2017 година 13,2% от младите българи (на възраст между 18 и 24 години) са напуснали преждевременно училище. Този процент е по-нисък в ЕС – средно 10,6% от европейските младежи не са завършили училище.
България съвсем не е страната с най-много ранно напускащи училище младежи, но е и доста далеч от най-добрите примери. От данните на Евростат е видно, че едва 3% от младежите в Хърватия са напуснали преждевременно образованието си. На другия полюс се нареждат Малта (18,8%), Румъния (18,3) и Испания (18,2%).
Страната ни обаче е сред челните позиции по отношение на младежи (15-29 години), които нито учат, нито работят – т. нар. NEET. През 2016 година 22,4% от младите българи не работят и не учат, показва статистиката. Пред нас е единствено Италия, където в същото положение са 24,3% от младите хора.
Най-малък е броят на безделниците в Холандия – едва 6,3% от младежите в тази възрастова група нито учат, нито работят. Средно в ЕС този процент е 14,2.
През 2016 година 72% от завършилите своето образование намират работа скоро след дипломирането си, сочат още данните за България за възрастовата група 20-34 години. Средно за ЕС нивото е 78,3%, но в страни като Малта, Холандия и Германия този процент е над 90, докато в Гърция едва около половината от завършилите наскоро младежи успяват да намерят работа.
Статистиката показва слаб интерес на завършилите към повишаване на квалификацията. През 2017 година само 2,3% от българите във възрастовата група от 25 години до 64 години са участвали в някаква форма на обучение. На дъното в ЕС е Румъния с 1,1%. Средното за ЕС ниво е 10,9%, но в Швеция 30% от хората в тази възрастова група се обучават допълнително. Сред лидерите са и Финландия и Дания, където този процент достига 27 на сто.
преди 6 години Има инфлация навсякъде около нас, това важи и за образованието. Висшето образование в България днес е на ниво кръжок. Безброй университети с измислени специалности. Няма достъчно млади хора и за да не се закриват специалности се приемат всякакви хора. Друг въпрос е, че като завършат са професионални безработни. Единственно си вдигат самочувствието, а не могат един факс да изпратят...Истината е, че няма строители, няма инжинери, няма хлебари, няма хора с професия, всички са маркетолози, икономисти и т.н., а няма кой да забърка маята за хляб. Това може да го констатира всеки, който и малко се е занимавал с бизнес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Висшето ни образование е насочено към завършващите средно, а не към обучение през целия живот. То цялото ни образование е насочено към това да имаме едни млади висшисти със знания като за основно и самочувствие като за нобелов лауреат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар