Личният фалит - принципи и практики в САЩ и Европейския съюз

Практиката във Великобритания

Изследванията върху практиката за обявяване на физически лица в несъстоятелност в Европа не са толкова богати в сравнение с тези за САЩ. Въпреки това могат да се наблюдават сходни тенденции и причини за фалитите на физически лица. Сред страните в Европа законодателството на Великобритания прилича до голяма степен на американското, но въпреки това британското е по-стриктно от него, смятат от CEPS.

Законът за несъстоятелността и правилата по несъстоятелността регулират фалитите на физически и юридически лица във Великобритания от 1986 г. насам. Различни параграфи от текстовете са модифицирани през 2002 г., като най-важната промяна е продължителността на периода на т.нар. „добро поведение“ преди пълното освобождаване от задълженията. Срокът бе съкратен от 3 години на 12 месеца в полза на потребителите.

В Англия и Уелс всеки длъжник или кредитор може да подаде заявление за фалит, ако длъжникът не може да осъществява плащанията. Щом съдът реши да издаде заповед за обявяване в несъстоятелност на даден длъжник неговите активи се прехвърлят на попечител. Имотите, които могат да бъдат освободени, са ограничени до тези, които се използват от длъжника за работа или за живеене, докато всички други активи, включително и самото жилище, трябва да бъдат предадени за ликвидация.

Британските заемополучатели определено не извличат ползи от същата защита на длъжниците в САЩ, защото за тях е много по-вероятно да изгубят даден имот или други активи, чиято стойност може да удовлетвори кредитора.

След една година длъжникът автоматично се освобождава от задълженията си с няколко изключения като например погасяване на съдебни разноски или студентски кредит. Не е нужно друго съдебно решение щом изтече 12-месечният срок. Дълговото облекчение може да настъпи дори и по-рано.

В Ирландия потребителите могат да бъдат в състояние на банкрут завинаги

Ирландия е една от европейските страни с по-скоро строго законодателство от гледна точка на потребителите особено в сравнение със съседна Великобритания. Регулациите върху несъстоятелността датират от 1988-1989 г. и от тогава не са претърпели съществени промени.

Всеки длъжник може да подаде заявление за обявяване в банкрут пред Висшия съд. Кредиторите също могат да направят това, ако длъжникът не е извършвал плащания през последните 3 месеца. Както и във Великобритания – щом съдът издаде решение цялото имущество на длъжника, включително и фамилния имот, се прехвърлят на попечител, който ликвидира активите в полза на кредиторите.

Веднъж фалирал длъжникът остава в това състояние, докато Висшият съд не реши да опрости задълженията, тъй като ирландското законодателство не предвижда автоматично освобождаване. Това би се случило, ако бъдат изпълнени определени условия, например, ако всичко дължимо бъде върнато на кредиторите или след изтичането на 12-годишния период на добро поведение.

Всички тези изисквания затрудняват и натоварват тежко потребителите. Често длъжниците опитват да постигнат дългови споразумения с кредиторите си с цел да избегнат официален фалит. Броят на обявените физически лица в Ирландия обаче е малък, което може би е изненадващо, имайки предвид спукването на имотния балон в страната по време на кризата, които причини огромни щети.

Въпреки че ирландското законодателство определено дава предимство на кредиторите и представлява сериозна тежест за длъжниците, изискванията са такива, че да окуражават длъжниците и кредиторите да намерят решение на дълговите проблеми. Предоговарянето на кредита също е от значение.

Германия – не дължиш нищо след 6 години

Клаузите на германското законодателство могат да се поставят някъде между тези на Великобритания и Ирландия. Законът, носещ името Insolvenzordnung (The German Insolvency Regulation), влиза в сила от 1 януари 1999 г. и покрива фалити на фирми и домакинства. Целта му е да бъде удовлетворен първо кредиторът, като същевременно обаче се дава възможност на длъжника да се възстанови от фалита. За потребителите основната промяна и най-важната полза е въвеждането на възможността оставащите задължения да бъдат опростени след определен период на добро поведение. Всеки длъжник може да поиска обявяване в несъстоятелност, ако вече е или е напът да бъде.

Процедурите в Германия преминават през три фази. Първо, задължение за извънсъдебно споразумение между длъжника и кредитора, второ – съдебна фаза, и трето – възможност за стартиране на период на добро поведение, което да приключи с опрощаване на дълговете.

Първата фаза е задължителна. Ако по време и на втората не се постигне споразумение, длъжникът подава искане пред съда. Ако съдът реши, длъжникът трябва да изпълни няколко условия през шестте години на добро поведение. През този период значителен размер от дохода на длъжника се прехвърля на попечител, който го предава на кредиторите. Имуществото също може да бъде отнето. В края на шестата година съдът решава дали ще бъде опростен дългът, а такова опрощаване е възможност веднъж на всеки 10 години.