Личният фалит - принципи и практики в САЩ и Европейския съюз

По-голяма защита на потребителите, ограничаване на правомощията на кредиторите, шанс за „нов старт в живота“, стимулиране на ново потребление. Това са различни аспекти на законите за обявяване на физически лица в неплатежоспособност, известни и с наименованието „личен фалит“. Скорошното предложение на АБВ за въвеждане на Закон за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица и у нас отваря темата за нуждата от такъв тип нормативен акт, приложението му, целите, които си поставя, и резултатите, които иска да постигне.

Сред заложените от вносителите на политическата партия мерки например е свръхзадлъжнелите граждани да могат да се освобождават от дълговете си за срок от 3 години, но при определени условия. Едно от тях е длъжникът да докаже, че с осребряване на имуществото си и „разумно очакваните доходи“ за следващите три години, е невъзможно да погаси задълженията си.

Длъжникът трябва да е добросъвестен и да не е изпаднал в свърхзадлъжнялост в резултат на извършено умишлено престъпление. Преценка дали длъжникът ще има право на защита от кредиторите ще има районният съд по адресната регистрация на длъжниците. Законът обяснява какво представлява свръхзадлъжнялостта на физическите лица, а именно - когато задълженията надвишават с 1/3 имуществото и „разумно очакваните доходи“ на длъжника, за които обаче няма конкретно определение.

Законопроектът тепърва ще се обсъжда от заинтересованите страни, които са най-вече граждани, търговци, банки. Възможно е проектът да претърпи промени, тъй като реалното обсъждане не е започнало. Актът трябва да получи одобрението най-малко на две парламентарни комисии – правна и финансова – преди да бъде гласуван от Народното събрание.

Темата за подобен закон, чиято нужда се дискутира вече няколко години, изисква да се извърши сравнение най-вече с европейските практики, но и с по-големия опит на Съединените щати. Отговорите на въпросите от рода на тези как дадено лице може да получи опрощаване на задълженията, ще му бъде ли отнето цялото имущество, и като цяло – кога едно лице може да бъде обявено за „фалирало“, са от изключително значение за конструирането на българския закон. Той трябва да бъде съобразен както с развитието на съдебната система, състоянието на банковия сектор и на пазара на труда и най-вече - качеството на банковите активи, търсенето на кредит и толерирането на отговорното кредитиране.

Съобразяването с данните за дела на лошите и преструктурирани кредити и извършените от банките обезценки би могло да даде представа за тях. Към края на декември 2014 г. делът на лошите и преструктурирани кредити от общия кредитен портфейл на банките се понижава до 24% от 24,6%, колкото бе преди година. През 2014 г. пък делът на обезценката към общите активи на банковата система възлиза на 1,35% при 1,24% през 2013 г., но и при ниво от 1,68% през 2011 г., например.

С други думи – ако очакванията са, че делът на лошите заеми и обезценките ще растат, то и кредиторите, и длъжниците може би ще се възползват по-пълноценно от новия закон. Същото важи и при прогнози за висока кредитна активност и нарастване на безработицата, например, които имат значение за приложението на закона в редица страни. Но какво всъщност е самото приложение.

Сравнявайки правните режими за обявяване на физически лица в несъстоятелност на САЩ и няколко страни от Европа, Центърът за изследване на европейските политики в Брюксел (Center for European Policy Studies, или CEPS) наблюдава редица различия. В САЩ подходът по-скоро е насочен към потребителите. Процедурите там не са толкова строги и дълги. При определени обстоятелства физическите лица могат да бъдат освободени от задължението да плащат дълговете си само в рамките на няколко месеца.

На Стария континент регулациите, касаещи несъстоятелността, дават предимство на кредиторите. Законите в някои държави дават възможност за възстановяване на по-голяма част от вземанията често чрез по-строги изисквания и по-дълъг период на добро поведение от страна на потребителите. Ирландия е пример за държава, чието законодателство предвижда 12-годишен изчаквателен период преди лицето да бъде освободено от задълженията си.

И двата правни подхода имат както своите предимства, така и своите недостатъци. Докато кредиторите имат повече правомощия за възстановяване на неизплатените им заеми в Европа, в САЩ те могат да бъдат принудени да отпишат огромни суми от балансите си, когато на все повече кредитополучатели им биват опрощавани задълженията.

Същевременно потребителите могат да определят за по-добро американското законодателство, което им позволява да се отърват от дълговете си бързо, като по този начин се стимулира ново потребление.

Законите за несъстоятелността са от ключово значение в контекста на финансовата криза от 2008 г., тъй като те определят как може да бъде отменен потребителският дълг, което представлява допълнителна загуба за кредиторите. Ето защо важен въпрос е да се определят възможните ефекти и последици от различните процедури по фалит.

Практиката в САЩ

Законодателството за обявяване на лице в несъстоятелност в САЩ определено е ориентирано към потребителите. Веднъж стартирало, производството по несъстоятелност защитава потребителите по няколко начина, например, чрез високи изисквания за освобождаване, но които им позволяват да запазят голям дял от имуществото си.

В различните страни законите, описващи процедурите по несъстоятелност, носят различни наименования. Например, фалитът на физически и юридически лица в САЩ се регулира от федералния закон по силата на Кодекса на несъстоятелността (US Bankruptcy Code). Основните цели на закона са, първо, да дадат на честен длъжник „ново начало“ в живота, освобождавайки го от по-голямата част от задълженията му и второ – да изплати дължимото на кредиторите в определен ред и то до такава степен, че длъжникът да разполага с достатъчно активи, за да извършва разплащания. Уреждането на двете цели определено отразява интересите на длъжника.

Регулацията на несъстоятелността се извършва на федерално ниво, докато изключенията могат да бъдат регулирани както на федерално, така и на щатско ниво. Всички щати позволяват на длъжниците да запазят част или цялото си основно жилище. Стойностите, до които длъжниците могат да отговарят пред кредиторите си, варират в зависимост от щата. Това означава, че в зависимост от щата и кредиторите ще могат да възстановят различна част от отпуснатия от тях кредит. Тъй като може да се наложи банките да отпишат различни суми (и понякога високи), то те могат да бъдат принудени да повишат лихвените проценти по кредитите в зависимост от разходите по тях и възможността да предявяват претенции.

Много вероятно е самите потребители да подадат заявление за обявяване в несъстоятелност и да поискат отмяна на дълговете им, ако знаят, че ще запазят голяма част от активите си. Това се получава заради съществуващите изключения, които карат хората да се възползват от всяка благоприятна възможност.

Разбира се, процедурите за обявяване на физическо лице в несъстоятелност могат да предизвикат морален риск, тъй като длъжникът може да подхожда с небрежност към договора за кредит, защото той няма да се притеснява от това, че ще изгуби имота си, ако изпадне в неплатежоспособност.

Американското законодателство дава възможност на длъжниците да получат опрощаване на задълженията до 4 месеца, ако нямат имот, който да им бъде отнет. В този случай длъжникът може да отнесе глоба. Освен това щатските закони предвиждат длъжникът да запази голяма част от имуществото си, но кредиторът да не го освободи незабавно от задълженията му. Вместо това се извършва реорганизация на дълга с цел сключването на нов погасителен план. По силата на споразумението длъжник погасява дължимото в период от 3 до 5 години в зависимост от размера на месечния му доход, като остатъкът от дълга може да се опрости след края на погасителния план.

Един от факторите, който е от огромно значение за фалитите, е безработицата. Тя се определя като една от основните причини, поради които хората подават заявления за обявяване в несъстоятелност. В САЩ освен безработицата сред причините са болест и семейна раздяла (развод).