Те ли ще бъдат IT лидерите на 2024 г.

Какви са шансовете за успех на лидерите (CEO*) на компаниите от портфейл 2024 и каквo може да очакваме от тях през следващите 10 години? За да може по-лесно да търсим отговор на тези въпроси, ще ги разделим условно на две групи : основатели на компании и професионални мениджъри.

Групата на CEO основателите включва четири живи легенди - Лари Пейдж (Google), Джеф Безос (Amazon), Марк Зукърбърг (Facebook) и Рийд Хейстингс (Netflix).

Тим Кук (Applе), Джеф Уейнър (LinkedIn), Дик Костоло (Twitter), Джон Донахо (Ebay), Дарън Хюстън (Priceline) и Сатя Надела (Microsoft) са от групата на професионалните мениджъри, които са изминали дълъг път, в много от случаите - вътре в компаниите си, преди да стигнат до най-отговорния пост. Единствено Джеф Уейнър директно започва като изпълнителен директор, идвайки от друга компания (Yahoo).

Обикновено исканията на тези активисти са свързани с плащането на по-високи дивиденти или обратно изкупуване на акции. Например Карл Айкан (най-влиятелният акционер -активист в Америка) наскоро успя да „притисне” Тим Кук за по-висок дивидент от Applе.

Понякога исканията са доста по-агресивни, като например настояване за разделяне на компанията. Пример отново може да бъде даден с Айкан, който наложи искането си за отделяне на Paypal от Ebay. Това от своя страна накара изпълнителният директор Джон Донахо да обяви в края на септември, че напуска, след като бордът на компанията взе решение за разделяне на Ebay на две части през 2015 г.

Новият шеф на Ebay ще бъде настоящият президент на EBay Marketplaces Девин Уениг, а Дан Шулман от American Express ще поеме Paypal. Това означава, че бъдещето на сегашните акционери в Ebay ще зависи от два нови мениджъра.

Не е трудно да се разбере, че “основателите” са по-недосегаеми от “професионалните мениджъри” и съответно имат доста по-различно поведение - те са се фокусирали изцяло върху това как да променят света, докато професионалните мениджъри коментират повече краткосрочните резултати.

Именно този фокус (дългосрочен или краткосрочен) ще определи съдбата на компаниите през 2024 г. Сигурен съм, че всички изпълнителни директори искат да се фокусират само върху дългосрочни цели, но не всички имат уменията да го направят.

Пример за това е неспособността на Дик Костоло да дефинира визията си за Twitter. През последните две години, покрай подготовката на листването на компанията на борсата, станаха факт много случаи, в които той променя основни цели. Това доведе до недоверие към него от страна на служителите и акционерите. В резултат през последната година Костоло загуби петима ключови мениджъри, които бяха подчинени директно на него, а няколко от най-големите акционери редуцираха позициите си в компанията. Това започна да създава впечатление, че нещо не е наред вътре в организацията в момент, когато приходите нарастват с над 100% на годишна база.