Десет години след приемането на Регламента на ЕС за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов нов доклад изследва как системата на ЕС за санкциониране е повлияла на търговията с морски продукти в ЕС, съобщи WWF България.
Преди малко повече от 10 години се изчисляваше, че 500 хил. тона незаконно уловени рибни продукти се внасят в ЕС всяка година. Тази незаконна дейност на стойност 1,1 млрд. евро не само вредеше на местната общност и бизнес, но и изчерпваше морските ресурси.
Европейският съюз е най-големият търговец на рибни продукти и продукти от аквакултури в света от гледна точка на стойност и неговите жители консумират средно 25,5 кг риба на глава от населението годишно.
Ето защо приемането на Регламента на ЕС за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов през 2008 г. беше решаваща стъпка към стремежа рибата да е законно уловена и продавана.
Регламентът може би е най-амбициозният закон за борба с незаконния риболов в световен мащаб.
Системата за „показване на картони“ на Регламента се доказа като особено ефективна мярка и накара трети страни да реформират риболовните си сектори, като подобрят управлението на риболова и контрола върху произхода на морската храна. Според тази система страните може да бъдат предупредени (с жълт картон) от Еврокомисията, че не са взели мерки за борба с незаконния риболов според международните стандарти.
Ако тези трети страни не поправят пропуските си ефективно и навреме, на тях им се забранява (с червен картон) да внасят морски продукти в ЕС, наред с други санкции, докато не приемат съответните мерки. Това определено оказва важно влияние както върху санкционираните износителки, така и върху държавите членки, вносителки в ЕС.
От януари 2010 г. насам, когато Регламентът влезе в сила, 25 страни са били предупредени с жълт картон и от тях три страни все още имат червен картон.
Какво всъщност се случва с търговията с морска храна, когато ЕС покаже жълт или червен картон на някоя държава?
Новият доклад, публикуван днес от EJF, Oceana, Pew и WWF* в сътрудничество с TRAFFIC, е първият подробен анализ, който показва, че са настъпили изменения във вноса на морска храна от 2010 г. насам, пряко свързани с Регламента.
Противоположно на предишни анализи докладът показва, че слабости в контрола върху вноса и различни стандарти може да осигурят маршрут за незаконни продукти към пазара на ЕС.
Особено видно докладът идентифицира няколко примера на промени във високорисковата търговия сред страните от ЕС след предупреждаване (жълт картон) на определени страни износителки.
Италия например отчита увеличение на вноса след санкционирането на повече от половината от анализираните трети страни, особено що се отнася до ценни продукти като риба меч и риба тон.
Португалия отчита увеличен обем на вноса от няколко трети страни, които са били санкционирани, и това често е съвпадало със спад във вноса на същите продукти (риба меч, акула и сурими), отчетени от Испания.
Анализ на търговията вътре в ЕС също показва, че Португалия може да е била използвана като врата към ЕС за продукти, предназначени за Испания, което затруднява властите в Испания при проверката на законния произход на морската храна.
Случайни пикове в търговията и други аномалии са отчетени също така от други страни от ЕС, които не се смятат за големи вносители на морска храна, например Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Латвия, Литва и Полша.
Някои оператори може би използват тези граници на ЕС, считани за по-пропускливи, за внос с висок риск и евентуално на незаконно уловена морска храна. Това означава, че има спешна нужда от подобряване на координацията и хармонизацията на контрола върху вноса сред страните членки.
Транзитни държави членки и такива, които са краен пазар, трябва да се координират по-добре, за да гарантират, че се извършва ефективна проверка на сертификатите за внос на морска храна, както и последователно и строго следене и контрол върху вноса по цялото протежение на границите на ЕС, включително и на по-малките страни, препоръчват авторите на доклада.
Според тях трябва да се създаде информационна система на ниво ЕС за проследяване на вноса на морски продукти.
* Източник: The Environmental Justice Foundation (EJF), Oceana, The Pew Charitable Trusts (Pew) и WWF. Автор: Victoria Mundy
WWF България е партньор в международния проект Fish Forward, насочен информиране на потребителите за екологичните и социалните последствия, които има тяхното потребление на риба.