Изграждат уникален център за борба с нефтените разливи в Черно море

Уникален комплексен център за борба с нефтените разливи в Черно море се изгражда във Варна. Мащабният проект на стойност 2,150 млн. лв., отпуснати по програмата на европейското икономическо пространство, вече стартира и се изпълнява от ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров” в партньорство с Басейнова дирекция за Черноморския регион и Областна администрация - Варна. Това заяви за в. „Черно море” ръководителят на проекта, кап. I ранг, доц. д-р Калин Калинов, зам.-началник по учебната и научна част във ВВМУ.

По неговите думи комплексният център ще бъде без аналог в региона на Черно море. На други места по света има вече изградени, но при направата на този няма да бъде копиран нито един от съществуващите - ще произведем нещо друго на базата на съвременните достижения на техниката за прогнозиране, което да отговаря на спецификата на Черно море и специално за България, обясни доц. Калинов, цитиран от агенция "Черно море".

Нерешен въпрос е борбата с потенциалните нефтени разливи. Става дума за комплекс от действия, като на първо място се поставя надеждното прогнозиране и оценка на риска. Нужно е да се направи и диагностика на разлива. На следващо място е прогнозирането на неговото развитие, какви щети ще бъдат нанесени на околната среда и т.н. И накрая идва вземането на решение за противодействие, за модела, по който ще се ограничи разливът, как ще стане почистването му и т.н. В целия този комплекс от дейности много институции имат отговорности по различни сектори. На лице е взаимодействие между тях, но има и направления, които трябва да бъдат оптимизирани, каза доц. Калинов. Нужна е надеждна подготовка за реакция при нефтени разливи.

Като говорим, че комплексният център е уникален и ще отговаря на спецификата на Черно море и България, имам предвид и това, че ние сме в навечерието на възможно развитие на офшорната индустрия Тя неизбежно ще се развие и в момента е като един флуид под налягане, който не може да не избие някъде - дали това ще бъде транспортиране на нефт, а дай боже - и добив на собствени енергоносители, каза той. За никого не е тайна, че огромна част от морската индустрия и по-специално свързаната с енергоносителите се изнася в морето. Разтоварването на суровини също определено ще става в морето. Много са причините. Черноморското ни крайбрежие е силно урбанизирано и гражданското общество не толерира изграждането на индустриални съоръжения в непосредствена близост до районите, където се развива туризмът (красноречиви примери са неосъщественият проект Бургас - Александополис, екопротестите около проекта „Южен поток” за потенциалните места, където трябваше да излезе тръбата на брега и др.). После говорим за пренос на големи количества с танкери, за които има чисто физически ограничения да влизат в пристанищата, тъй като се разполагат с подходящи дълбочини и те трябва да се разтоварват на офшорни инсталации… България е в навечерието на развитието на тези технологии - догодина започват проучванията за нефт и газ в блок „Хан Аспарух”, предстои това стане в още два блока и ще продължи през следващите 5 - 6 години, като може да прерасне в  добивна дейност. Едно от условията това да стане е наличието на капацитет за противодействие на разливите. Фирмите концесионери са длъжни да отделят част от средствата си за силите за такава готовност. Тук говорим не само за национална отговорност, а и за национално отговорен подход към този клон на морския бизнес. И ние не трябва да го изтърваме, защото само на 180 км от Варна са разположени портовите съоръжения на Румъния и като нищо тя може да поеме този бизнес от нашите нефтени райони. Изхождайки от тази позиция, до края на април 2016 г. ще завършим проекта  и от самото начало на проучвателната дейност в блок „Хан Аспарух” ще имаме функциониращ център, категоричен е ръководителят на екипа по реализацията му.

Първото нещо, което ще бъде направено е да дадем вариант за развитието на черноморското крайбрежие - в кои райони, каква икономическа дейност е подходяща да се развива и то не само офшорна, а в най-широкия спектър, включително от корабостроене, кораборемонт до туризъм, като се отчитат и изискванията на националната сигурност, допълни той. Според него това ще стане физическата основа после за изработване на националната морска стратегия, която очакваме от години. Но дали наистина ще прерасне в морско пространствено планиране, ще зависи от активността на другите институции и волята на държавата. Нашата задача стига до направата на дълбока прогноза във времето - кое, къде е подходящо да се развива и това ще бъде единият модул, обясни доц. Калинов. На следващо място той поставя осъвременяването на навигационното оборудване на черноморското ни крайбрежие - проект, който в момента се осъществява от ДП „Пристанищна инфраструктура” с изграждането на редица видове морски станции, буйове, съоръжения по брега, където ВВМУ е подизпълнител. Идеята е различни буйове да бъдат оборудвани със сензори, които ще наблюдават характеристиката на морската среда. Ние само ще създадем модела, който тепърва ще се развива физически. В момента той ни е нужен, за да задвижим нашия виртуален комплекс за борба с нефтените разливи, поясни той. Става дума за прелюдията към момента, когато ще бъдат оборудвани буйовете и готовата система ще може да поеме сигналите, за да ги визуализира.

Борбата с разливите ще разполага с три силни компонента. Първият ще бъде свързан с прогнозирането им. Използваме водещи образци на софтуера в областта на обработката на течните товари - прехвърлянето им от кораб или офшорна установка на брегова, от кораб на кораб и т.н. Ще бъде създаден виртуален модел, който се базира на реално съществуващите технически решения. Популярно е познато като управление на течните товари. Ще има и лаборатория с два модула - стационарен и мобилен, фокусирана върху замърсяването с нефтопродукти. По силата на Международната конвенция за управление на баластните води България няма друг изход освен да развие такъв капацитет, каза още доц. Калинов. По неговите думи изграждането на лабораторията е завършило буквално преди няколко седмици и когато се появи последният компонент, ще бъдат в състояние при наличие на някакво замърсяване да установят не просто, че има такова, а с точност от какъв нефтопродукт е станало, чийто аналог се съдържа в танковете на еди-кой си кораб. Т.е. да кажат с точност източника на замърсяването и да се избегне сегашната анонимност. Разбира се, това може да се получи при наличието на воля и взаимодействие между различните инстанции. Това, което в случая се поема като условия по проекта, е да се даде възможност всички отговорни институции - ИАМА, Басейнова дирекция и др., безвъзмездно да ползват капацитета на лабораторията.

Съоръженията на центъра са изключително скъпи и ще бъдат реализирани  последните достижения за работа във виртуална среда. Ще бъдат интегрирани 5 виртуални кораба, за да се отработват всякакви дейности като изолиране на нефтено петно, почистване  и ликвидиране на последствията. Системата ще може да се захранва и с данни от реалната среда, т.е. да работи в оперативен режим. Що се отнася до управлението, тя ще поддържа три оперативни центъра:

единият ще бъде във ВВМУ, което разполага с най-богатите възможности, другите два - като спомагателни, повече с информационна задача, ще са в Областна администрация и Басейнова дирекция. Няма да има проблем, ако и друг потребител заяви желание да бъде включен, поясни доц. Калинов. Според него уникалността на центъра се изразява и в неговата многофункционалност. Не можели да си позволят толкова скъпи съоръжения  да се използват само за кризисните ситуации, свързани с нефтени разливи. Правели центъра така, че лесно да може да се надгражда за търсене и спасяване на море и за всякакви други кризи в морското пространство.

Задачата е амбициозна и трябва да се реализира за кратко време. Затова освен с двата си партньора, ВВМУ, което е двигател на проекта, ще работи в консорциум и с Регионалния център за трансфер на морски технологии. Голямо е предизвикателството пред екипа, като се има предвид, че трябва да се изпълнят 7 обществени поръчки, защото средствата по проекта са почти изцяло за купуване на техника, малък процент остава за научноизследователска дейност. Поканили сме за наши консултанти от ИАМА, от френската „Тотал”, която е концесионер на блок „Хан Аспарух”, за да бъдат наясно какъв капацитет може да им предложи България, когато започнат проучвателните дейност. И най-важното, в каква степен ще можем да удовлетворим техните изисквания, допълни доц. Калинов.