Българските политици се опитват да решат вътрешните проблеми чрез привличане на външен авторитет, очаквайки колко хубави неща ще кажат за нас на Запад. Този коментар направи пред Bulgaria ON AIR политологът доц. Татяна Буруджиева
„Засили се страхът от това какво ще се случи след визитата и дали всичко, което чухме, е това, което трябваше и можеше да чуем. Има един проблем в българската демокрация и начина, по който политиците ни правят политика. Всички вътрешни проблеми българските политици се опитват да ги решават чрез привличане на външен авторитет, очаквайки колко хубави неща ще кажат за нас на Запад, но българите не се впечатляват и от лошите неща, камо ли от хубавите“, коментира тя.
Буруджиева заяви, че политиците трябва да говорят по-ясно и да имат по-категорични послания към българите.
„Нажежават се страхове, тези страхове накъде ще отидат и какво ще мотивират като политическо поведение, трудно може да се предвиди“, добави политологът.
Според колегата ѝ проф. Росен Стоянов посещението на украинския президент се е използвало повече за вътрешна употреба. „Нещата станаха по-хаотични и странни. Ще се наблюдава все повече тренд на нарастване на такъв вид партии, които се подкрепят от избиратели с не толкова демократични и патриотични нагласи“, прогнозира той.
По думите му, когато се залага на тайнственост в свят, който е напълно отворен, не е невъзможно страховете да започнат да надделяват, но не е така, когато се изказваш с недомлъвки. „В нашето общество слуховете витаят с огромна сила, още сме с навика отпреди 1989 г.“, посочи проф. Стоянов.
Той подчерта, че българската армия използва калашници, които не функционират. „Едно е да кажеш „не можем да дадем оръжие, защото ще обезкървим българската армия", друго - „защото ни е ново". Голяма част от държавите дариха, а ние продължаваме да продаваме. Това дава още повече храна на политици за нападки за лична изгода", убеден е политологът.
Той не смята, че някой е залагал капан на президента с поканата към Зеленски.
Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи, потвърди, че посещението на Зеленски е било логично, но през цялото време се е създавало впечатлението, че „Украйна помага на българското правителство да спечели вътрешна битка, а не, че ние помагаме на Украйна".
"България е петата в света като оказана помощ на Украйна като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Нямаме основания да се съмняваме в думите на военния министър какво България пое като ангажимент - „всичко без летателни апарати, нищо друго не се изключва". Започна да звучи странно тезата, че трябва да дадем оръжие, за да не ръждясва в складовете. Добре че нямаме в складовете ядрено оръжие", обясни дипломатът.
Според него България е дала знак, че се премества от групата на страните, които виждат политическо решение на конфликта - като Франция, Германия, САЩ към друга група - които виждат само военно решение - като Полша.
Доц. Буруджиева изрази позицията си, че на срещата е трябвало да се коментира и участието на България в следвоенното възстановяване на Украйна. „По-интересното беше какво ще се случва на военните фронтове - тези квадратчета, които Зеленски попълва като посещения, са много важни, това са възможните три фронта. Големият въпрос е България дали ще може да приеме едно по-сериозно участие във войната. Ние, без да сме пряк участник, сме постепенно въвличани по-надълбоко. Това посещение говори за нова фаза във войната, обикновено след неговите посещения има нови фази", предположи доц. Буруджиева.
Има ли провокации преди предстоящата среща на НАТО във Вилнюс? Докога ще има ескалация на войната Украйна и ще има ли политически диалог? Трябва ли да се притесняваме от „сглобката“ на властта предвид предстоящата съдебна реформа? Какво всъщност гласуваха депутатите за референдум за еврото?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.