Анализатори: Разходи, ERM II и избори са предизвикателствата за Бюджет 2020

Според него, при условие, че бъдем поканени в чакалнята на еврозоната и влезем в Банковия съюз, ще има няколко аргументации, свързани с държавния резерв и с външния дълг.

"За мен бюджетът не е чак толкова релевантен към еврозоната. Това, което засега ни забавя там, са по-скоро някои оставащи проблеми в банковия сектор", смята икономистът Георги Вулджев. Той посочи, че в Бюджет 2020 на практика няма нищо ново, като се продължават същите разходи и политики от последните няколко години.

Влизане в еврозоната

Двамата обсъдиха и темата за влизането в ERM II чакалнята на еврозоната. "Дано не се отлага, защото толкова закъсняхме и толкова загубихме... Смятам, че този път няма да се отложи. БНБ трябва да реши няколко проблема и се надявам, че управителят в това отношение е точен и прецизен, и ще си свърши тази работа", надява се Парамов.

Вулджев обаче е на разбично мнение за  бъдещето на еврозоната и подходящия момент страната ни да кандидатства за влизане в ERM II.

"Както видяхме в последните стрес тесове, в две големи банки имаше доста проблеми по отношение на капитализацията. Скептичен съм по отношенше на бъдещето на еврозоната, винаги съм бил скептичен по тази тема. Не мисля, че сега е най-подходящият момент за нас да обмисляме такова присъединяваме, по-скоро съм против. В дългосрочен план този съюз, освен ако не претърпи радикална реформа, в един момент е много вероятно да се разпадне", предупреди икономистът.

На свой ред Парамов напомни, че всички очакваме да настъпи „някаква промяна”, като „в същото време толкова много губим във времевия план, когато инвеститорите не идват в България, заради това, че не са сигурни по отношение на еврото".

Вулджев заяви, че на практика нищо няма да се случи след присъединяването ни към ERM II,  защото „чакалнята на еврозоната е за да се изравнят валутните курсове, но тъй като България е във валутен борд, това нямало нужда да се случва.

Прогноза за доходите

Заявката до 2021 година средната работна заплата у нас да стане 1500-1600 лева, двамата коментираха така:

„Няма нищо общо с изборите. Задължително трябва да се поставят параметри, даже и по-високи от тези. Ако влезем в чакалнята, гаранциите по отношение на инвестиционната активност ще бъдат много по-големи", смята Парамов.

Вулджев пресметна, че минималната заплата достига средната. „Средната работна заплата дали ще достигне 1500 лева до 2021 г.? Ако няма криза, вероятно да, но при положение, че се очаква да има някакво по-сериозно забавяне на растежа, не съм много сигурен дали ще се получи тази цел", каза той.

Има ли приоритети

Като цяло Бюджет 2020 е много консервативен, което е добре за България. От друга друга страна, в него няма заложена рамка за приоритети за ускорено икономическо развитие в определени сектори, включително и в области като здравеопазване, образование, отбрана, заяви Тодор Галев, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria

"От макрорамката си личи, че за иновации ще се разчита предимно на средствата от оперативните програми – европейските фондове. Те обаче все още не са готови", разкри той.

Тодор Галев очаква в сферата на отбраната основната част от средствата да отиват за заплати, включително за капиталови разходи. Но по неговите думи в тази сфера липсва приоритет за научно-изследователска дейност.

Според него друг показателен сектор е енергетиката, където трябва да се следват общоевропейските цели като 32% възобновяеми източници от крайното потребление. "Но в националния интегриран план за енергетика и климат са заложени 25%. Другият приоритет би трябвало да бъде затварянето на въглищните мини и електроцентрали, а това липсва в бюджета, подчерта още анализаторът. – Парите за КЕВР не достигат."
Галев уточни, че единствено съдебната система е с доста добри бюджети.

"КФН ще получи 18,4 млн. лева, от които само 12 млн. лева ще се заплати", даде друг пример той.

Бюджет 2020 е в края на мандата

„Това е бюджет на късия хоризонт, а хоризонтът е краят на мандата на правителството. Не виждаме стъпките в бюджета, които да доведат до новия модел. Движим се по територия, в която няма да се сблъскаме с реформа. По-добрата социална политика иска болезнените въпроси да не се заобикалят", твърди Иван Нейков, бивш  социален министър. Заедно с председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментираха къде във финансовия закон има заложени буфери. В студиото на БНТ представителят на работодателите за поред път напомни за предложението Бюджет 2020 да се съобрази със ситуацията в международната и европейската икономика и спада на ръстовете на българското производство.

„Имаме спад на продажбите в индустрията, да се надяваме, че този период приключва и следващата година ще има отново растеж. Това не е гарантирано. Търговските войни продължават, Brexit – също", каза Велев. „Бюджетът е планиран като балансиран, което е правилно, или с малък излишък, когато икономиката е в растеж. Имаме право на минус 3% дефицит. Фискалният резерв има над 10 млрд. лева, за 2020 г. има планиран нов дълг”.

Иван Нейков е на мнение, че ако на някой му харесва бюджет 2019 г., ще му хареса и бюджет 2020 г., защото няма принципна „От тази гледна точка финансовият министър е прав, че това е бюджетът на спокойствието. Ако излезем и погледнем големите проблеми, които се очертават, нещата не са толкова розови", предупреди бившият социален министър. Иван Нейков онагледи изражението на бюджета с прираста на страната. "Миналата година се раждаха по 80-85000 деца годишно, сега викаме ура, ако се родят около 50000 деца, а в сферата на труда сега 100 души се заместват от 66 души”, поясни той.

Данъци v/s приходи

За Васил Велев бюджетът е напрегнат като приходи. “Има по-добра събираемост от приходи, отколкото данъчно разпределение. Планираме нов голям ръст на разходите за временна нетрудоспособност, които са нараснали три пъти”, каза той и отново изтъкна искането на работодателите да не плащат първите три дни от болничните.

Според Нейков заплащането на първите три дни от болничните не е толкова голямо перо, защото има друг голям проблем – свиване на работната сила в България, непрекъснатата криза за намиране на работници.

„Системата, свързана с оценките на работоспособността, цели в България човек да стигне до пенсия за инвалидност”, заяви бившият социален министър. По думите му трябва да е обратно – да намерим в този човек, онази работоспособност, която ще го върне на пазара на труда. „Този човек има някакъв капацитет, който ще е полезен и на него, и на обществото. Как ще го върнем”, риторично попита Нейков.

За Васил Велев за бюджета най-важна е макрорамката. „Бюджетът е балансиран, с по-ниска разпределителна функция. Всичко това са безспорни плюсове. Това правителство е дошло на власт с обещание да не пипа данъците, имаме добър данъчен модел и нищо не казва, че той трябва да е променян”, защити Бюджет 2020 той.

Иван Нейков акцентира върху друг аспект от измеримостта на бюджета – той е добър за хората, които получават заплати от бюджета, но населението намалява заради демографските проблеми.

Велев обаче е категоричен, че хората, които пълнят бюджета няма да могат да получат такова увеличение на заплатите, както тези, които го ползват – заетите в сферата на администрацията и сигурността. “За сигурност се увеличават разходите повече, отколкото за култура”, пресметна председателят на АИКБ и заяви, че реформите са отложени.

Нейков отново повтори, че това е бюджет на спокойствието, но по думите му – в спокойните години трябва да се правят тежките стъпки – когато икономиката върви, а не когато е в криза. Той акцентира на раздалечаване на пенсиите, определени преди 20 години и сега, където ножицата е голяма.

“Притеснителното е, че когато е добре бюджетът, не взимаме тежките решения, а когато е зле – казваме: нямаме пари. На края на годината сигурно ще има излишък, финансовият министър ще е доволен”, коментира бившият социален министър.

Повече от дискусиите в Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria вижте във видео материала.