Българският лекарски съюз (БЛС) не подписа Националния рамков договор за 2016 г. (НРД), защото има доста неясноти в нормативните актове, които все още не са приети. Причината не е само въвеждането на пръстовия идентификатор, обясни в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR председателят на съюза д-р Венцислав Грозев.
На проведения в края на миналата седмица извънреден събор БЛС не даде мандат на членовете на Управителния съвет за подписване на рамковия договор заради липсата на действащи нормативни актове, както и предвиждания механизъм за пръстова идентификация на пациентите. Съсловната организация определя идеята като „поредния абсурд”.
"Нещата са доста неясни и ще доведат до сътресения в системата. Ние не сме против, по принцип сме за реформата, но има нормативни актове, които будят неяснота и заради това не го подписахме", поясни той.
"Лекарската гилдия като цяло не подкрепя НРД, не е нормално да подписваш толкова сериозен документ и да няма изготвени нормативни документи“, подчерта Грозев. "Ние отправихме предупреждение, че всички документи трябва да бъдат публикувани преди подписването на рамковия договор - те са необходими, за да има яснота, но това не се случи", поясни той.
Председателят на съсловната организация е категоричен, че БЛС няма да направи компромис с рамковия договор за тази година. "Взели сме решението. Здравната каса трябва да изработи служебен договор. Нека да има яснота, която да доведе до спокойствие в системата, тогава тя ще върви сравнително плавно", допълни Грозев.
"Нещата да вървят малко по-бавно, с достатъчно време за размисъл. Да има пилотни проекти, за да сме сигурни какво се случва не само ние, но и хората, които ползват здравната ни система, а това са 7 млн. българи", поиска той.
По отношение на пръстовия отпечатък Венцислав Грозев още веднъж каза, че БЛС смята, че това не трябва да минава през рамковия договор. По думите му идеята за отпечатъка е от 2010 г., когато Здравната каса е имала задължение да направи подобна система за идентификация, но тя не е направена „и сега явно се бърза”.
Той обясни, че много от колегите му в страната имат критики и спрямо Националната здравна карта. Според нея на областно ниво се въвеждат показатели като брой легла и специалисти, които липсват, а за сметка на това се режат функциониращи структури в други болници.
Относно реформата в спешна помощ Грозев призна, че в идеята за реорганизация има много разумни неща. Проблемът според него обаче е, че "заложените критерии трябва да бъдат облечени в дейност, а пари за това няма".
Според него у нас има няколко болници, които могат да отговарят на заложените стандарти за спешна помощ. "Критерии трябва да има, но когато почти нито едно лечебно заведение не може да отговори на тези стандарти - какво правим тогава? Нито едно лечебно заведение няма да може да сключи такъв договор", посочи Грозев.
Още вижте в сайта на Bulgaria ON AIR