Теорията и практиката: Стажовете са важни, но не са панацея

Дуалната система трябва да се въвежда поетапно, а участието на бизнеса в системата на образованието ще се регламентира с промените в Закона за професионалното образование и обучение. Около това мнение се обединиха участниците в третия панел на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката?“ Не на последно място те изразиха нуждата от либерализиране на образованието.

„Проблемът като че ли е, че нашата система е капсулирана. Тя работи сама за себе си, без да отчита стратегическите предизвикателства. В чист демографски план в момента около 50% от децата в детските градини са от малцинствата“, сподели бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов по време на дискусията. Според него подобни стратегически проблеми са много по-тревожни от темите за връзката между бизнеса и образованието.

„Проблемът е към основните принципи, които са заложени към образователната система, т.е. липсата на гъвкавост, на свобода. Базата на системата трябва да бъде освободена. Системата трябва да бъде отворена към частните училища, финансирането да бъде равнопоставено, защото има разлика във финансирането на частните и държавните училища, както знаем“, каза още той, добавяйки, че трябва да се даде свобода на учебните заведения да предлагат по-гъвкави учебни програми спрямо търсенето.

„Липсва ми бизнес планът за България. Ако ние създадем такъв бизнес план с хоризонт от 20 години и кажем, че България ще бъде туристическия център на Европа, инженерният хъб на региона, и започнем изпълняването му, то няма да има дискусия какви по вид работници да произвеждаме. Глобално трябва да се реши накъде върви България“, категоричен е главният маркетинг директор във VIVACOM Александър Грънчаров. Той също е на мнение, че образованието трябва да бъде разглеждано като продукт, който трябва да бъде маркетиран и оценяван от тези, които го потребяват.

„Образованието е ключово в този план. Това, което бизнесът може да направи. Той мисли по-трезво от държавата, той харчи свои пари, а държавата – пари на данъкоплатците. Но трябва да бъдем гъвкави, трябва непрекъснато да говорим за нуждите си“, продължи мисълта си той.

„Стажът е важен. Но стажът не означава всичко. Той е възможност за младите хора да видят какво се случва в бизнеса, какви са очакванията, бизнесът да ги припознае като потенциални нови служители, но стажовете не са ултимативната панацея“, сподели мнението си Грънчаров относно стажовете.

Своя опит и добрите практики за усъвършенстване на връзката между образованието и бизнеса сподели и заместник-ректорът на Международния факултет на университета Шефилд д-р Мегаклис Петмезас. Според него първото нещо, което трябва да разберем, е какво е образованието, защо се образоваме. Второто нещо е, че по време на подобно събитие лекторите и студентите взаимно се образоват.

„Ако искате да промените нещо в образованието в България, то променете лекторите“, каза д-р Петмезас. „Но на какви ценности учим студентите си? Образованието трябва да бъде начин на мислене. Образованието създава мислители.“

Образованието само по себе си трябва да се модернизира, пък е на мнение модераторът на дискусията в третия панел Милена Стойчева, изпълнителен директор на Junior Achievement Bulgaria. „Какво се прави в посока промяна на професионалното образование? Как бизнесът е въвлечен в дейностите?“, постави тя въпроси към участниците.

„Усилията ни са насочени към това образованието и бизнеса да говорят на един език“, отговори на поставените въпроси Емилия Вълчовска – началник отдел „Професионално образование“ в Министерство на образованието и науката. „Промените в Закона за професионалното образование и обучение предвиждат точно това.“

Вълчовска увери, че ще се засили участието и ролята на бизнеса при разработването на учебната документация, плановете, стандартите и програмите. Бизнесът ще организира и провежда практическото обучение на учениците, ще определя работните места за дуалното обучение и ще има роля при разработването на държавния план прием, при повишаване квалификацията на учителите по професионална подготовка особено по отношение на новите технологии

„Ще се насърчава дуалното обучение чрез опит от други страни, защото благодарение на него те отчитат много нисък процент на безработни младежи, но, разбира се, нашата система е по-различна от тази в Германия и Швейцария, например. Въвеждането му трябва да става поетапно. Надяваме се още следващата година това да бъде факт“, гарантира Вълчовска.

„Ще се регламентира въвеждането на т.нар. защитени професии – тези, към които няма голям интерес от страна на учениците. Със законовото регламентиране ще има възможност за утвърждаване на маломерни паралелки и ще се стимулира образованието на желаещите, които искат да изучават подобни, нежелани професии“, каза още тя.

„Основният проблем е, че трябва много да наваксваме. Системата на образованието си остава един от най-нереформираните сектори в нашето общество“, отбеляза на свой ред Тодор Чобанов, заместник-кмет по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“.

Според него днес образованието не се е откъснало от плановете от т.нар. планова икономика. Той каза, че, ако искаме модерно професионално образование, трябва да да обвържем професионалните училища с реалната икономика, а времето, прекарано в компаниите да се признае като учебно съдържание. Чобанов посочи, че моделът е успешен в редица западни държави.

По думите му другите две области, в които трябва да се решават проблемите, са свързани с учителската професия и мита, че всеки трябва да е магистър, за да е добър професионалист. Чобанов е на мнение, че именно това мислене пречи на българската икономика.

„Трудно би се сменил чипът на професорите и студентите, самите те трябва да се сменят“, каза още заместник-кметът на Столична община.

Какво още казаха участниците в третия панел на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката?“ - вижте във видео материала.