Българското образование е сред най-слабо финансираните в ЕС

Българското образование е сред най-слабо финансираните в Европейския съюз. Държавите-членки на общността отделят средно по 5,6% от брутния си вътрешен продукт за обучение, докато в България се предоставят около 3,4% на сто от БВП. Управляващите у нас готвят стратегия за образованието, която да начертае насоките на развитие на тази така важна за икономиката сфера.

Ваня Добрева, дългогодишен експерт на БСП по въпросите на образованието и настоящ представител на образователната комисия в парламента, е убедена, че са необходими нови модели на преподаване и нов подход в образованието след като демографската криза вече си казва тежката дума. През тази година кандидат-студентите са 69 000, а през 2016 ще бъдат 39 000.

„Икономическата ситуация не предполага реализация на много висшисти. Голяма част от бизнеса не се интересува толкова от хора с висше образование, така че ние трябва да насърчим чуждите компании и тези български фирми, които могат да наемат висшисти“, обясни Добрева

„Нашият университет работи много успешно, и то от години, с бизнеса. Ние сме в чудесни отношения с този бранш, но се съобразяваме с това какви кадри са необходими на фирмите“, посочва Тотев.

Над 21 000 специалисти са подготвени от Минно-геоложкия университет, не остават непопълнени места. След завършването си около 400 млади специалисти се вливат редиците на минната индустрия, която и тази година отбелязва ръст. Професор Тотев със задоволство споделя, че повечето възпитаници на университета се реализират в България, не избират чужбина, защото заплатите тук били конкурентни. Нови места предстои да се разкрият при отварянето на мините в Крумовград и Брезник.

Дефицит на кадри обаче има в преподавателския състав. Опасенията са, че след години няма да има кой да обучава бъдещите инженери, а те са изключително търсени на трудовия пазар.

Какво и как трябва да се случи в образователната сфера, вижте в репортажа на Кремена Кръстева.