„Основен пропуск в образователната ни система е, че не се обръща достатъчно внимание на резултатите на учениците, както и на достъпа им до образованието. По количество – брой записани деца и съотношение между учители и ученици, сме в средата в класацията за Европа. По качество обаче сме в дъното“, коментира в ефира на Bulgaria On Air Траян Траянов от фондация „Заедно в час“.
Според него идеята за финансиране на училищата не по брой ученици, а по знанието на децата е интересно, но уточни, че не само оценките ще са фактор в разпределението на средствата, а и населеното място. „Училищата в момента се фокусират основно върху тестовете, което не е правилно, защото няма как да сме сигурни, че тестовете представят адекватно дали децата са готови за пазара на труда и имат ли необходимите знания“, каза Траянов.
„Не ми се струва обосновано децата да се ориентират за професионалната реализация в четвърти клас. Няма как детето да успее да се насочи правилно. Това, което образователното министерство предлага – средното образование да бъде до 10 клас, а в последните две години от обучението си учениците да изкарат в профилирана подготовка за пазара на труда, има ефект в другите държави“, посочи той.
„Едно от позитивните неща, които се обсъждат, е да се въведе позицията стажант-учител, както и предложението за преференциални кредити за учителите, които се използват в другите държави“, обясни Траянов.
Според него е важно директорите да играят ролята на лидер в учебното заведение, а не просто да се занимават с административна работа.
„Въпросът обаче е дали преподавателите са готови да бъдат мениджъри и да въвеждат новите, току-що завършили студенти, в работата. През последните години разговарях с много директори и казват, че нямат време да обръщат внимание на качеството на обучението или на работата на учителите заради административните си задължения“, допълни Траянов.
Вижте повече във видеоматериала!
преди 11 години Спомням си тълпите млади българи, които хукнаха да емигрират в първите години след демокрацията. Мои приятели и роднини заминаваха и след някакъв период на сетълмент започваха работа като квалифицирани и образовани хора, особено в инженерните специалности. Помня и какъв потрес изживяха с децата си, ако бяха завели такива, когато ги пратиха в местни училища. Споделяха, че нашите са поне 2 г. напред с математика, физика, химия, биология, география... Най-често чувах: "там нищо не учат!" На едни познати синът замина за Щатите след гимназия и казарма тук през 1997 г. Записа се в университет във Финикс да учи графичен дизайн и мултимедии и курсовият му ръководител го беше отделил първата година от другите, основно латиноси, за да не ги депресира, а тук не блестеше с нищо!Сега какво стана след 20 години капитализъм и демокрация? Или пак комунистите и руснаците са виновни... хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар