От кои специфики на пазара зависят цените на храните

„Те са свързани както с потребителски навици на населението, така и с размер и обем на пазара. Важни са и други специфики, свързани с местното производство и до каква степен то може да задоволява вътрешното търсене и до каква степен се разчита на внос“, коментира той. За пример експертът даде Полша и Румъния, където, според думите му, е малко по-евтино.

„Това, което трябва да кажем, разбира се, е, че винаги ще има отделни стоки, които в България ще бъдат по-скъпи, отколкото еквивалентната стока във Франция или в Германия. Ще има и такива, които ще са по-евтини. Това е въпрос и на търговска политика на самия търговец“, каза Вълканов.

Той коментира, че търговската надценка понякога е отрицателна и практически се продава на загуба при някои стоки, докато при други има печалба. „Това обикновено е свързано както с търговската политика на самата компания, така и с трайността на стоката или с някои други нейни характеристики. Това се вижда и от анализа на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на търговията с храни в България“, подчерта Вълканов.

На въпрос как членовете на Сдружението за модерна търговия гледат на идеята за определяне на максимално допустими надценки – прагове на печалбата и дали веригите правят свръхпечалба, Николай Вълканов припомни, че "има изричен анализ на Комисията за защита на конкуренцията, който казва, че няма извънредни печалби в крайния търговец на дребно, и то във времето на най-високата инфлация в страната, която беше през 2023-2024 година".

От Сдружението не гледат добре на подобен род мерки и неведнъж са изказвали становища против тях. Вълканов припомни, че подобни опити имаше през 2019 година, а през лятото на 2024 година имаше "нелеп опит" да се ограничи конкуренцията при три вида хляб, като тази ограничителна мярка така и не сработи.

"Винаги сме били против подобни мерки. България има безкрайно неуспешен опит в прилагането им години назад във времето, но и по-пресни опити", категоричен е той. Експертът заяви, че те са контрапродуктивни – ограничават конкуренцията, създават натиск по веригата надолу и практически демотивират пазарната игра и постигат обратен ефект, като повишават инфлацията.

Вълканов изтъкна, че няма извънредни печалби в крайния търговец на дребно, каквито се явяват хранителните вериги на най-големите търговци на дребно в България, обединени в Сдружението за модерна търговия. Той обясни, че те отново са обект на атака заради цени, след като точно преди около две години имаше подобна атака срещу тях. Тогава България беше много близо до влизане в еврозоната – сега отново сме близо и отново има атака срещу веригите. Обсъждат се закони за ограничаване на надценки, ограничаване на печалби.

„Точно преди две години, през февруари 2023 г., имаше подобна атака, като основната разлика тогава бе в наличието на масови проверки от страна на всички държавни органи – Националната агенция за приходите, Комисия за защита на конкуренцията и други“, припомни Николай Вълканов.

Той отбеляза, че тези две институции разполагат с пълната информация за работата и дейността на големите търговски вериги и търговци на храни. „Има и решение на КЗК, в което се подчертава, че синхронизация в действията между отделните пазарни играчи на пазара на търговия на дребно няма и че причините за поскъпването на определени видове стоки са в увеличението на доставните цени и в повишените разходи за реализация на самите търговци“, поясни експертът.

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия съобщи, че анализът установява, че не са налице извънредни печалби в сектор „Търговия“ в рамките именно на този най-голям период на инфлацията. „Насочването отново на прожекторите към нас ми се струва зле преценено този път, защото вече има и достатъчно яснота по отношение на държавните органи, които единствено са компетентни да преценят каква е ситуацията в случая“, заяви Вълканов.

Той цитира данни на Европейската комисия (данни за 2024 година още няма) за 2023 година, според които България е сред държавите в ЕС, където цените на храните са сред най-ниските, като малко по-ниски са те единствено в Румъния, Словакия и Полша. Вълканов подчерта, че средното ценово равнище на храните и безалкохолните напитки в страната ни е около 89% (ако средното за ЕС е 100%, то за България е 89%). По думите му при определени категории храни, като хляб, хлебни изделия и зърнени храни, както и при месото и месните продукти, ценовото равнище България е значително по-ниско.

Възможно ли да направят отстъпки хранителните вериги под натиска на популистки натиск? Трябва ли да се използва бойкотът като крайна мярка? Какъв е контролът и какви регулации се прилагат на пазара за хранителни стоки? Отпуши ли Шенген логистичните тапи? Каква е бизнес средата, има ли инвестиции, повишава ли се производителността, свързана с работата в хранителните вериги?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.