Ст. Попдончев: Декларирането на дълготрайни материални активи на три месеца ще затрудни бизнеса

Той обясни, предложените промени в данъчните закони от Министерството на финансите (МФ), публикувани за обществено обсъждане, които засягат данъка върху добавена стойност на фирмите, ще ги принудят да правят непрекъснати ревизии на материалните си бази и това ще доведе до счетоводни и инвентарни разходи.

„Мотивацията на МФ зад това предложение е изваждането на България от „сивия списък“ за пране на пари“, коментира Попдончев. По думите му проблемът идва с това, че промяната би била приложена върху всички бизнеси у нас, докато той е на мнение, че може да се наложи само върху сектори, за които се знае, че са на "сянка".

„В публикувания вариант липсва оценка на въздействието и се твърди, че няма да има разходи за бизнесите“, съобщи представителят на работодателската организация и добави, че се очаква МФ да направи промени в тази насока, за да не се стига до допълнително утежняване на бизнес средата.

Попдончев обясни още, че в промените на данъчните закони се предвижда и отменянето на изискването за отпечатване на физически касов бон в някои сектори. „Това е стъпка към софтуерната фискализация, която ще улесни много сфери на бизнеса у нас и координацията им с Националната агенция за приходите", отбеляза той. И добави, че предложенията включват и промени в данъчното облекчение за предприятия в общини с висока безработица.

Новостите включват промяна в максималния праг на помощта от 200 хил. на 300 хил. евро. Попдончев обясни, че целта е да се стимулират общините с висока безработица, но смята, че ролята на минималната работна заплата (МРЗ) е ключова за бъдещето на тези мерки.

„Формулата на изчисляване на МРЗ трябва да претърпи промяна, така че да се отчитат не само социалните, но и икономическите критерии. Бюджетът на страната няма проблем в приходната част, а пречките идват при разходите“, обясни Станислав Попдончев и препоръча да се търси промяна в разходната част и социалните харчове.

Той се надява, че ще се предвидят нови стимули за нови инвестиции в икономиката, защото публикуваните данни на Националния статистически институт от петък са доста тревожни. „Направиха ревизия на 2023 г. и се оказа, че за първи път: търговията, транспорта, ресторантьорството и туризма са допринесли в брутната добавена стойност с 2,8 млрд. лева повече от индустрията (без строителството). Започват да излизат чуждестранни инвеститори от България, така че стимулите за инвестиции е нещо, върху което сериозно трябва да мислим. Не само за привличане на чуждестранни инвеститори, а включително и за инвестициите на българските предприятия“, препоръчва Попдончев.

Той посочи, че преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с всяка година, достигайки изключително ниски нива, а стратегията за привличането им, която изработва Министерството на икономиката ще е готова след две години. „Това се случва, докато съседните страни на България работят усилено и изключително агресивно в привличането на инвестиции от чужбина“, направи сравнение представителят на работодателската организация.

Какви промени предвижда Законът за акцизите и данъчните складове, който засяга течностите за електронни цигари? Как ще се променят данъчните разпоредби през 2025 г.?  На какъв етап е проектът за електронно фактуриране? Каква такса ще се сложи при обслужване транзакциите на електронните ваучери?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.